Злочестие [bg]

Ние тримата — истинските — паднахме и се скрихме зад стената, а близнаците ни стигнаха края на рампата и скочиха. Стената ни пазеше от Проф и от тълпата, но когато запълзяхме като войници към някаква уличка, все още имах чувството, че бием на очи.

Порив на вятъра ни засипа с прах с остър солен вкус. Все още не бях свикнал със сушата в този град; гърлото ми дращеше само като дишах.

Стигнахме уличката без произшествия, а близнаците ни изчезнаха в дълбините на разрушения паркинг. Изтрих праха от кожата си. Мизи направи гримаса и се оплези.

— Пфу.

Видимо изтощена, Меган седна до стената. Коленичих до нея, а тя стисна ръката ми и затвори очи.

— Добре съм — прошепна Меган.

Все пак имаше нужда от време за почивка, затова ѝ го дадох. Не убягна от вниманието ми, че започна да разтрива слепоочията си, за да прогони болката. Приклекнах в края на уличката, за да се уверя, че сме в безопасност. Проф продължаваше да върви сред тълпата. Подмина мястото, където доскоро се криеше Мизи. От време на време караше някого да вдигне лице и да го погледне.

Сигурно разполага с описанията на Епичните или на други непокорни в града, казах си аз.

Проф беше тук с някаква цел. Не можех да повярвам, че случайно е избрал да властва над Илдития. И все повече подозирах, че тайната на неговите действия произлизаше от нещата, които беше открил, когато пое властта от Регалия.

Аз не примамих Джонатан тук, за да го убия, дете, отекна гласът ѝ в главата ми. Направих го, защото ми трябва наследник.