![Злочестие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/6/5/2/zlochestie-bg-download.jpg)
Злочестие [bg]
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-045-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Злочестие [bg]». Краткое содержание книги:
Някогашният водач на Възмездителите прегръща съдбата си на Епичен и потъва в мрака, там, откъдето няма връщане назад. Или поне всички така мислят. Но всички… грешат. Изкуплението е възможно — Меган го доказа. Не всичко е изгубено за тях. Или поне не изцяло. А Дейвид е достатъчно откачен, за да се изправи пред най-могъщия и силен Висш Епичен в опит да върне приятеля си. Или да умре, борейки се.
— О, бях го забравил — каза Ейбрахам. — Хвърлих го в багажа в последната минута, понеже имаше място.
Умислих се и оставих черепа на една солена полица над главата си. Порових още в торбата и напипах тежка метална кутия.
— Искри. Ейбрахам, как си носил това?
— С измама — отговори той и монтира спусковия механизъм на пушката ми на място. — На дъното на торбата ми има граватоници.
Измъкнах кутията с пъшкане. Стори ми се, че знам какво има вътре.
— Изобразител.
— Реших, че може да искаш. За да изложиш плана си, както правехме навремето.
Проф често ни събираше в някоя стая, за да прегледаме плановете си, и използваше този уред, с който прожектираше по стените идеи и образи.
Аз далеч не бях толкова организиран. Въпреки това включих изобразителя в батерията, която Ейбрахам ползваше. Изобразителят разпръсна светлина в стаята. Не беше калибриран за това помещение и някои образи бяха замазани и изкривени.
Появиха се бележките на Проф. Редове текст, сякаш написани с тебешир на черна дъска. Отидох до стената и докоснах написаното. На допир бяха като истински, а ръката ми не хвърли сянка върху стената. Изобразителят не беше обикновен проектор.
Прочетох някои бележки, но те съдържаха малко важни неща. Бяха от времената, когато се сражавахме със Стоманеното сърце. Само едно изречение ме порази: Правилно ли е? Три самотни думи, обособени в свое ъгълче. Останалият текст беше сгъчкан, думите се бореха за пространство като множество рибки в малък аквариум. Но тези трите стояха сами.
Пак погледнах черепа на Стоманеното сърце. Изобразителят го беше приел за част от стаята и беше проектирал думи върху него.
— Как е планът? — попита Ейбрахам. — Предполагам, че готвиш нещо.
— Няколко неща. По-скоро случайни.
— Не бих очаквал по-малко — каза Ейбрахам с намек за усмивка на устните. Сглобяваше приклада на моята Готшалк. — Да събера ли останалите в някоя от стаите, за да можем да го обсъдим?
— Разбира се. Води ги, но не в стая.
Ейбрахам ме погледна въпросително.
Приклекнах и изключих изобразителя.
— Може би ще го ползваме друг ден. Сега искам да отидем на разходка.
18.
Когато се присъедини към нас на улицата пред скривалището, Мизи ми подхвърли счупения мобилен. Криехме мястото като излизахме през тайна врата в почти изоставената жилищна сграда в съседство. Тя не подслоняваше семейство, а само неколцина самотници, които не бяха намерили към кого да се присъединят. Надявахме се по тази причина да обръщат по-малко внимание на непознати като нас.
— Алармата включена ли е? — попитах Мизи.
— Да. Ще разберем, ако някой опита да влезе.
— Ейбрахам? — продължих аз.
Той разтърси раницата си, където се намираха нашите дата-падове, резервните батерии и двете устройства с Епична технология, които Летящ рицар ни даде. Ако някой обереше скривалището ни, щеше да отмъкне само оръжия, които бяха заменяеми.
— Оправихме се за по-малко от пет минути — установи Коуди. — Не е зле.
Ейбрахам сви рамене, обаче изглеждаше доволен. Това укритие беше много по-несигурно от онези, които бяхме ползвали досега; следователно или трябваше поне двама от нас да остават да го охраняват през цялото време, или да измислим рутинен протокол за изнасяне, когато излизахме в акция. Втората идея ми харесваше много повече. Така без притеснения можехме да разположим в града по-голям отряд. Както и да е, накарахме Мизи да постави на вратата сензори, така че ако се отвори, на мобилните ни да се получи предупреждение.
Преметнах пушката на рамо — Ейбрахам я беше ожулил и пребоядисал на няколко места, за да изглежда едновременно по-износена и по-проста. Това щеше да ми помогне да не привличам внимание. Всички имахме нови лица, дадени ни от Меган. Беше рано следобед и ми се видя странно, че има толкова много народ навън. Някои простираха пране, други отиваха на пазара или се връщаха оттам. Мнозина носеха в чували имуществото си, прогонени от разпадащата се част на града и принудени да си търсят ново място за живеене. Явно такива работи бяха постоянни за Илдития; винаги някой се изнасяше от дома си.
Не видях нито един сам човек — децата, които играеха на топка в един празен парцел, бяха под надзора на поне четирима стари мъже и жени. Пазаруващите се движеха по двойки или на групи. Хората се събираха по стълбите на къщите и немалко имаха пушки под ръка, макар да се смееха или усмихваха.
Странен мир. Атмосферата внушаваше, че стига да си гледа своята работа, всеки ще се оправи някак. Обаче се разтревожих от това колко много от групите бяха разделени на раси. Нашата смесена компания беше необичайна.