Злочестие [bg]

Той не отговори веднага.

— Да приемем, че мога да открия слабостта на Проф — продължих аз. — Къде отиваме оттам?

— Трудно е да се каже — отговори Ейбрахам. Той внимателно наблюдаваше всички на улицата, докато вървяхме. — Естеството на слабостта често оформя плана. Усъвършенстването на правилния подход може да отнеме месеци.

— Силно се съмнявам, че разполагаме с месеци — казах аз.

— Съгласен съм — рече Ейбрахам. — Проф си има свои планове, освен това е тук от седмици. Не знаем защо е тук, но определено не искаме да си седим и да чакаме нещо да стане. Трябва да го спрем бързо.

— Пък и колкото по-дълго чакаме, толкова по-голям е шансът Проф да ни забележи — добавих аз.

— Мисля, че се опитваш да вършиш работата отзад напред, момко — каза Коуди и поклати глава. — Не можем да планираме нищо, без да знаем слабостта.

— Но може би… — подхвана Ейбрахам.

Аз го погледнах.

— Разполагаме с коз — каза той и кимна към Меган. — Имаме член на отряда, който може да направи всичко истинско. Вероятно можем да започнем да планираме клопка с презумпцията, че от каквото и да се страхува Проф, Меган може да го създаде.

— Може да е изненадващо — намеси се Мизи. — Ами ако се бои от… знам ли, от мислещо тако?

— Това май ще мога да го направя — каза Меган.

— Добре, добре. А ако се страхува от това да го е страх? Да се окаже, че греши? От нещо друго абстрактно? Нали много слабости са свързани с подобни неща?

Мизи беше права. Умълчахме се. Подминахме стара закусвалня от лявата страна на улицата. Направена беше от сол в красив оттенък на синьото. По-голямата част от този квартал бавно добиваше такъв цвят. Засега не водех отряда на определено място; искахме по-късно през деня да съберем малко разузнавателна информация, което беше стандартна процедура за Възмездителите след осигуряването на база. Исках да сме навън, в движение. Да вървим, да разговаряме, да мислим.

Мобилният ми завибрира.

Извинявай, пишеше Летящ рицар. Вземах си ко̀ла. Какво беше това за другия мобилен?

Каза, че можеш да проследяваш мобилните. Е, тук имам един счупен. Можеш ли да го локализираш?

Остави го някъде, отговори той. И се отдалечи. Всичките ви сигнали са твърде близо.

Постъпих както ми каза — оставих мобилния върху една стара кофа за боклук и поведох другите малко настрани.

Да, работи достатъчно, за да излъчва сигнал, написа Летящ рицар. Защо?

Скоро ще ти кажа, отговорих му аз и изтичах да взема счупения телефон. Оттам поведох отряда наляво по една по-широка улица. Някои от солените знаци над главите ни вече бяха паднали и счупени, въпреки че се намирахме в наскоро порасналата част от града.

— Добре — казах аз и поех дълбоко дъх. — Не можем да говорим с точност за борбата с Проф, докато не разберем слабостта, но има и други неща за планиране. Например да измислим как да го накараме да се изправи срещу страха си, а не да бяга от него.