Злочестие [bg]

Меган и Ейбрахам вече подбелваха очи.

— Какво? — попитах ги аз.

— Все едно току-що си намерил стар твърд диск, пълен с изгубените песни на любимата ти група от времената преди Злочестие — обясни Меган.

— Ама тези неща са готини — изръмжах аз, докато гледах Проф. Той явно беше крайно недоволен от откритието си в подземието. Сега наблюдаваше пазара. Оттук виждах, че пазарът е претъпкан, както каза Мизи.

— Не ми харесва изражението на лицето му — обади се Ейбрахам.

— Хора — каза Мизи. — Мисля, че се намирам до външна стена. Като погледна под ъгъл, виждам слънчевата светлина. Може би ще успеем да проправим път за мен оттук.

Ейбрахам се обърна към Меган.

— Можеш ли да направиш портал към друго измерение, където тази стена я няма?

Меган изглеждаше скептична.

— Не знам. Повечето от нещата, които правя, са нетрайни, освен ако скоро не съм се превъплътила. Мога да заловя някого за кратко в друг свят, стига този свят да е много подобен на нашия. Или пък да придърпам другия свят в нашия. Но това са само сенки, а понякога нещата се възстановяват след избледняването на сянката.

Проф вече вървеше към пазара. Щракна с пръсти и Динамо се появи пъргаво при него. След миг Проф заговори и гласът му загърмя над квартала, все едно ползваше високоговорител.

— Ще разруша тази сграда — каза той и посочи пазара. — И всички в съседство.

Аха, ясно, рече си част от мен. Динамо. Той има силата да манипулира звука.

А останалата част се ужаси.

— Който иска да живее — продължи Проф, — да излезе тук, на този площад. Който избяга, ще умре. Който остане на мястото си, ще умре. Имате пет минути.

— Проклятие — обади се Коуди. — Искате ли да го гръмна, за да се разсее?

— Не — отговорих аз. — Ще тръгне да те гони и така само ще заменим един проблем с друг.

Погледнах Меган. Меган кимна. Ако тя отклонеше вниманието на Проф и той я убиеше, щеше да се превъплъти. Искри. Мразех да мисля за способността ѝ да умира като за някакъв разполагаем ресурс.

Надявах се да нямаме нужда от това.

— Ейбрахам, остани и поддържай Коуди — казах аз. — Ако нещо се обърка, вие двамата продължавате по план и строите скривалище в града. Имайте грижата той да не ви види.

— Разбрано. А вие двамата?

— Ще се доберем до Мизи. Меган, можеш ли да направиш някакви временни лица за нас?

— Никакъв проблем. — Тя се концентрира и за част от секундата се промени — очите ѝ бяха с друг цвят, лицето — прекалено обло, а косата беше черна, вместо златиста. Предположих, че и аз съм минал през подобна трансформация. Поех дълбоко дъх и подадох пушката си на Ейбрахам. Бях виждал хората в Илдития да носят пушки, обаче моята беше прекалено добра. Щеше да привлече внимание.