Злочестие [bg]

— Трябва да си по-смачкана, Меган. Представи си, че носиш оловна статуя на Буда на гърба си.

— Какво?

— Нещо тежко. Във Фабриката ни научиха на този номер.

Тя вдигна учудено глава, обаче после се сви. Така беше по-добре, а аз успях да подсиля впечатлението, като се притиснах уплашено в нея и я побутнах по тила, за да наведе още глава. Вървяхме ръка за ръка. Моето тътрене, придружено от престорена нервност и отскачане от пътя на хората, които се приближаваха твърде много, ни отведе до половината на пътя. После натискът на тълпата стана прекалено силен.

— Поклонете се! — изрева ни Проф. — На колене пред новия ви господар.

Хората се снишиха като вълна. Наложи ми се да дърпам Меган, за да се наведе. Никога от началото на връзката ни неравенството помежду ни не беше личало толкова. Да, тя притежаваше Епични сили, а аз не. Но в момента тази разлика беше дребна в сравнение с факта, че Меган очевидно нямаше представа как да се бои правилно.

Аз бях силен. Борех се и не приемах властта на Епичните. Но, искри… оставах си човек. Когато заговореше Епичен, подскачах. И макар вътрешно да кипях, когато Епичен ми казваше да коленича, аз коленичех.

Тълпата притихна. Още хора наизлязоха от паркинга, изпълниха улицата и паднаха на колене. Не виждах много, понеже главата ми беше сведена.

— Мизи? — прошепнах аз. — Излезе ли?

— Отзад съм. До една улична лампа със синя лента. Да бягам ли?

— Не. Той наблюдава дали някой бяга.

Погледнах Проф. Той стоеше властно пред нас. Новият му Епичен слуга беше до него, а Бурята висеше във въздуха в своя затвор. Проф огледа тълпата, после рязко се обърна. Една жена излезе от близката сграда и хукна.

Проф не я улови в сферично силово поле. Вдигна ръце настрани и в тях се появиха две дълги копия от светлина, с прилична на кристал форма. Копията полетяха към бягащата жена. Пронизаха я и тя се свлече смачкана на улицата.

Преглътнах; по челото ми изби пот. Проф пристъпи напред. Изпод стъпалата му излезе нещо светещо. Бледо зелено силово поле, което му направи пътека. Лично за него. Пътеката го издигна на три-четири стъпки над нас, за да не му се налага докато ходи, да докосне някоя от свитите фигури.

Приклекнахме още по-ниско. Измъкнах слушалката от ухото си, притеснен тя да не му напомни за Възмездителите, въпреки че не бяхме единствените със слушалки. Меган направи същото.

— Битката за Илдития свърши — заговори Проф. Гласът му все още беше усилен. — Виждате, че вашата най-могъща Епична, Бурята, е моя. Някогашният ви водач се крие от мен като страхливец. Аз съм вашият бог сега и с идването си създавам нов ред. Правя го за ваше добро. Историята е доказала, че хората не могат да се грижат за себе си.

Проф спря притеснително близо до мен върху светещата си пътека. Останах със сведени очи. Потях се. Искри, можех да чуя как си поема дъх преди всяка прокламация. Можех да се пресегна и да докосна краката му.