Злочестие [bg]

— Плитки — отговори Ейбрахам и потропа с крак по земята. — В зависимост от района, Илдития може да расте върху масив от каменна сол, който на места достига височина от няколко етажа. Повтаря пейзажа на истинската Атланта, запълва пропасти и издига хълмове. Другаде е плитък, само няколко стъпки. Това тук обаче е дебел участък. Забеляза ли наклона, когато вървяхме към склада?

Не бях забелязал.

— Мизи — каза аз. — Проф може би ще влезе. Статус?

— Заклещена съм — прошепна тя. — Стълбището е претъпкано; всичко живо, включително и кучетата, се мъчи да се скрие тук. Сериозно. Има четири кучета. Не мога да намеря изход.

Проф не последва младия Епичен към паркинга. Продължи по улицата и простря ръце пред себе си.

Улицата изчезна. Солта стана на прах, а прахът отлетя в порив на вятъра, създаден от Проф чрез бързо изтласкване на две вдлъбнати силови полета. Каквото остана, пропадна в кухината отдолу и остави няколко стъпала, по които Проф заслиза, без да забави ход.

Беше изумително. Бях изучавал Епичните. Направил бях собствена система за категоризация. Признавам, че бях леко обсебен. Както ако милион хлапета едновременно задават въпроси и са леко противни.

Силата на Проф беше уникална — той не просто разрушаваше материята. Той я извайваше. Красиво разрушение беше. Установих, че му завиждам. Навремето бях притежавал тази сила; дарена ми беше. След смъртта на Стоманеното сърце Проф започна да дарява по-малко. Имах спирила, с който да се забавлявам, но разбирах, че още тогава Проф беше започнал да се отдръпва от нас.

Стана онзи път, когато той ме спаси от Правоприлагането, осъзнах аз. Тогава започнаха проблемите.

Аз го бях тласнал по този път. Знаех, че не мога да поема цялата вина — планът на Регалия за превръщането на Проф вероятно щеше да успее независимо от това дали аз се бях присъединил към Възмездителите, или не. Но и не можех да отричам отговорността си.

— Мизи — казах аз по линията. — Дръж се. Може в крайна сметка да си в най-голяма безопасност там вътре.

Проф слезе в помещението, което беше разкрил. Високата позиция на Коуди обаче ни позволи да го наблюдаваме на мобилните си. Проф не беше стигнал далеч. Обърна се и пак тръгна нагоре, като влачеше някого за яката. Когато се озова отново на улицата, той захвърли човека настрани. Онзи падна неподвижно на земята с извит под неестествен ъгъл врат.

— Двойник — излая Проф. Гласът му се разнесе над площада. — Виждам, че Крадеца наистина е страхливец.

— Двойник ли? — попита Меган, взе пушката ми и я насочи към трупа.

— Ооо — прошепнах развълнувано аз. — Крадеца е абсорбирал Изчезващия. Питах се дали някога ще го направи.

— Говори човешки, Колене — отвърна Меган. — Изчезващия?

— Епичен, който живееше в този град. Можеше да произвежда свои копия, малко като Митоза, обаче Изчезващия правеше само по няколко едновременно. Три ли бяха? Обаче всяко от копията притежаваше другите му сили. А вие знаете какъв е Крадеца…