Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Той ме гледа нахално в очите известно време, а след това тръгва към вратата, като потупва бедрото си с пръчката.
Ефектът от отсъствието му е чувствителен: раменете на жената се отпускат, сякаш единствено волята ѝ я държи изправена, а ръцете ѝ се разтварят като разцъфващи бели цветя. Коленича до нея, хващам едната ѝ ръка и я обръщам. Ноктите ѝ са издълбали кървави полумесеци в дланта ѝ.
– Каква малка ръка – казвам и нежно сгъвам пръстите ѝ върху раните. – Казват ми Нус-Нус, което означава "наполовина". Как е твоето име?
Тя вдига глава. В мига, в който погледите ни се срещат, забелязвам, че очите ѝ имат изумителен цвят, диво проблясващо светлосиньо около разширените черни зеници. Миглите и веждите ѝ са златисти. Никога не съм виждал подобно нещо. Жените в харема имат черни очи и вежди и допълнително силно подчертават този черен драматизъм. Нейните очи изглеждат голи, открити и уязвими. В секундата, преди да погледне встрани, вече съм сигурен, че не би могла да въздейства повече на сърцето ми, независимо дали се взирам в немигащите ѝ очи половин час или цяла вечност.
Гледам руменината по лицето ѝ, която преминава в синина на скулата ѝ и почти се смесва с размазаната кръв, потекла от носа ѝ. Тогава тя изрича с висок ясен глас:
– Името ми е Алис Суон.
Добре, че младият царедворец се връща; в този момент аз съм изгубен. Изправям се, вземам стомната с вода, наливам си една чаша и я пресушавам до дъно, след това я пълня отново за затворничката. Тя се опитва да отпие деликатно, но както казват хората от пустинята, аман иман – "водата е живот", – така че не може да спре да пие жадно.
Слугата, който следва царедвореца, носи сгънати бели кърпи и купа с вода, в която плуват розови листа – твърде нелепа учтивост предвид обстоятелствата. Казвам му да ги остави до позлатения стол, благодаря и на двамата и ги отпращам. Измивам краката ѝ внимателно, защото тя така прехапва устната си, че зъбите ѝ се обагрят с кръв.
– Имаш късмет, Алис – казвам след малко, когато ръцете ми са престанали да треперят, – няма счупени кости.
Издава жален звук. След това вдига необикновените си очи и ме пронизва с тях.
– Все още нито костите ми са пречупени, нито духът ми. – Прави пауза. – Защо те наричат Нус-Нус? Звучи обидно.
– Аз съм това, което наричат рязан мъж. Евнух.
Гледа ме, без да мига.
– Прости ми, ако не разбирам правилно думите ти.
Насилвам се да се усмихна.
– Само онези, които споделят жалката ми съдба, могат да я разберат.
Виждам, че мисли, съпоставя жестокото име и смисъла му. Кимва лекичко. После пита:
– Как е истинското ти име?
За миг в съзнанието ми цари пустота. Как е името ми? От толкова време не съм го използвал. Изниква от дълбините и аз ѝ го казвам, а тя го повтаря два пъти, докато го произнесе правилно. Ниският и мелодичен чуждоземен глас кара името ми да звучи екзотично и приятно. Стомахът ми се свива.
– Името ти означава ли нещо на твоя език?
– Означава "Мъртъв, но същевременно буден". Родил съм се толкова малък, та майка ми помислила, че съм мъртвороден; после съм отворил очи. Предпочитам да ме наричаш Нус-Нус. Онова момче отдавна го няма, вече е много променено.
Лека усмивка.
– И са те пратили тук, за да повлияеш на моята промяна?
Мисълта ѝ още е бърза, въпреки всичката болка и побоя.
– Тук съм, за да те убедя да приемеш исляма и да те спася от допълнителни... неприятности.
Тя се разсмива.
– Неприятности! Ти да не си дипломат, Нус-Нус? Достатъчно сладкодумен си за такава роля.
Навеждам глава.
– Аз съм само роб, евнух в двора; слуга на султана. Съжалявам. Не съм поел тази задача по свой избор. Но съм наясно със страданието, видял съм много и не искам да ставам свидетел как се отнасят жестоко с теб.
– Не съм смела жена, Нус-Нус. Никога не ми се е налагало да понасям физическа болка. До този момент никой не е посягал на мен или на целия ми живот. В последните няколко часа обаче открих, че у мен има сила, за която не съм подозирала, твърдост, скрита под повърхността. Някой може да го нарече инат. Не знам какво е и явно не мога да го контролирам. Боя се, че може да ме предизвика да се държа така, че да застраша собствения си живот.
– Защо тогава не овладееш тази своя черта и не отстъпиш, за да се спасиш?
Подава ми обратно чашата.
– Майка ми беше много добра в увещанията, ласкателствата и лицемерните кроежи. Думите ти може да са мили, но целиш същото, каквото и те, без значение дали се действа с любезни приказки, или с пръчка.
Променям тактиката.