Японският любовник

Драмата на Радмила не се различаваше особено от тази на хиляди други молдовски девойки. На шестнайсет години забременяла от руски войник, който минал през селото с полка си и за когото повече не чула, родила Ирина, защото опитите за аборт завършили неуспешно, и щом се открила възможност, избягала надалече. Години по-късно, за да предпази дъщеря си от опасностите в света, Радмила щеше да ѝ разкаже одисеята си с чаша ; водка в ръка и с още две в стомаха.

Един ден в селото пристигнала някаква жена от града да набира момичета от провинцията за работа като сервитьорки в чужбина. Предложила на Радмила бляскава възможност, която се представя веднъж в живота – паспорт с билет, лека работа и добра заплата. Уверила я, че само с бакшишите за по-малко от три години ще може да спести достатъчно, за да си купи къща. Радмила не обърнала внимание на отчаяните предупреждения на родителите си и се натоварила на влака със сводницата, без да подозира, че ще се озове в лапите на турски сутеньори в един вертеп в "Аксарай" в Истанбул. Две години я държали като затворничка и я карали да обслужва между трийсет и четиресет мъже на ден, за да изплати дълга си за билета, но той изобщо не намалявал, защото ѝ удържали за покрива над главата, за храната, душа и кондомите. Момичетата, които се съпротивлявали, бивали белязани с бой и нож, с изгаряния или пък осъмвали убити в някоя улица. Да избягат без пари и документи, било невъзможно, живеели затворени, не познавали езика, нито квартала и още по-малко града; ако все пак успеели да избегнат сводниците, налитали на полицаите, които били сред най-редовните клиенти и на всичко отгоре трябвало да им доставят удоволствие гратис. "Едно момиче скочи през прозореца от третия етаж и остана полупарализирана, но това не я спаси от работата – разказа Радмила на Ирина с онзи мелодраматичен и поучителен тон, с който говореше за въпросния печален етап от живота си. – Тъй като не можеше вече да контролира сфинктера си и затъваше в мръсотия до шия, мъжете я ползваха на половин цена. Друга пък забременя и обслужваше клиентите върху дюшек с дупка в средата, за да намества там издутия си корем; в нейния случай клиентите плащаха повече, защото твърдо вярваха, че чукането с бременна жена лекува от гонорея. Омръзнехме ли им на сводниците, ни продаваха в други вертепи и така слизахме все по-надолу, докато стигнахме до дъното на ада. Мен ме спаси пожарът и някакъв мъж, който се смили над мен. Една нощ стана пожар, който обхвана няколко къщи в квартала. Дотичаха журналисти с камери и полицията нямаше как да си затвори очите – арестуваха нас, момичетата, които треперехме на улицата, но не пипнаха нито един от проклетите сутеньори, нито клиентите. Дадоха ни по телевизията, обвиниха ни в разврат и обявиха, че сме виновни за гадостите, които се случваха в "Аксарай". Щяха да ни депортират, но един полицай, който ме познаваше, ми помогна да избягам и ми достави паспорт." С много превратности, Радмила пристигнала в Италия, където отначало чистела офиси, а после започнала работа във фабрика. Разболяла се от бъбреци, чувствала се изхабена от лошия живот, дрогата и алкохола, но все още била млада и все още блестяла прозрачнобялата ѝ кожа, която дъщеря ѝ щяла да наследи. Един американски техник я харесал, оженили се и той я отвел в Тексас, където един ден дъщеря ѝ също щеше да отиде.