Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Във всички случаи свидетелката бе забелязала, че сребристият мерцедес бе излязъл от главния път и бе поел към Транос. Макар да бяха минали повече от двайсет и четири часа от това събитие, то представляваше интерес за Аронсон. Когато някой пътува на юг по главния път и свива при Мьолбю, броят на възможните крайни дестинации тутакси намалява.
Аронсон предположи, че може да са тръгнали към Оскаршхамн18, а оттам към Готланд19, но имената им не фигурираха в списъка с пасажери на ферибота за Готланд. В крайна сметка оставаше единствено северната част на Смоланд: Транос, Екшьо, може би Нешьо, Оседа, Ветланда и околностите. Евентуално на юг до Векшьо, но в такъв случай мерцедесът определено не беше избрал най-бързия маршрут. Все пак тази възможност не можеше да се изключи, защото ако старците и собственикът на павилион за хот-дог се чувстваха преследвани, щяха да предпочитат по-второстепенни пътища.
18 Град в Югоизточна Швеция. – Б. пр.
19 Шведски остров, най-големият в Балтийско море. – Б. пр.
В крайна сметка инспектор Аронсон заключи, че бегълците все още се намират в района поради две причини. Първо, в колата се возеха двама души с невалидни паспорти. Нямаше как да са тръгнали за чужбина. Второ, колегите на инспектора се бяха обадили във всяка възможна бензиностанция в радиус от триста до петстотин километра на юг, югоизток и югозапад от Мьолбю. Никъде не бяха виждали сребрист мерцедес с тримата пътници, които нямаше как да останат незабелязани. Разбира се, можеше да са заредили и на бензиностанция без обслужващ персонал, но по принцип хората избират места с персонал, защото след определен брой километри на всеки му се приисква да се подкрепи с малко чипс, газирана напитка или сандвич. Везните клоняха в полза на бензиностанцията с персонал и поради факта, че бегълците веднъж вече бяха избрали такава в Мьолбю.
– Транос, Екшьо, Нешьо, Ветланда, Оседа... и околностите – каза инспектор Аронсон доволно, но веднага след това помръкна. – А после накъде?
Когато лидерът на The Violence в Браос се събуди след една мъчителна нощ, веднага се запъти към бензиностанцията, за да задоволи отчаяната си нужда от цигари. Заглавията на първата страница на „Експресен“, които видя на влизане, веднага приковаха вниманието му. Голямата снимка показваше... същия старец, когото бе видял в Ротне предишната вечер.
В бързината забрави да си вземе цигари, но си купи „Експресен“, изуми се от прочетеното и се обади на големия си брат Кофата.
Мистерията с изчезналия и може би отвлечен столетник занимаваше цялата нация. По телевизията излъчиха предаване, посветено на случая, в което не се казваше нищо ново, но независимо от това то привлече над милион и половина зрители, сред които бяха и самият столетник и тримата му нови другари в Езерната ферма в Смоланд.
– Ако не знаех, че става въпрос за мен, щеше да ми стане жал за този старец – рече Алан.
Хубавицата не гледаше така спокойно на нещата и заяви, че според нея Алан, Юлиус и Бени трябва да се покрият за известно време. От този момент нататък мерцедесът щеше да стои паркиран зад плевнята, а Хубавицата възнамеряваше на следващата сутрин да излезе и да купи големия автобус, на който отдавна бе хвърлила око. Можеше да се наложи да напуснат фермата бързо и в такъв случай цялото семейство щеше да тръгне, включително и Соня.
Глава 9
1939–1945
На 1 септември 1939 година корабът на Алан, плаващ под испанско знаме, пристигна в Ню Йорк. Алан бе възнамерявал да хвърли едно око на страната на запад от Европа, след което да се качи на кораба и да отплава обратно, но на същия този ден един от приятелите на generalíssimo нахлу в Полша и в Европа отново се разрази война. Корабът бе задържан, конфискуван и оставен на служба във флота на САЩ чак до края на войната през 1945 година.