Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
— Хм — каза Джоул. Знаеше, че по времето на Серж ворбарсултанската политика е била истинска змийска яма, нищо че принцът престолонаследник беше загинал героично на Ескобар. От друга гледна точка, геройската му смърт беше донесла късмет на империята. Веднъж Джоул бе казал на Арал, че се чувства щастливец, задето собствената му кариера е започнала доста по-късно. Арал беше отвърнал с кратичкото: „Прав си.“
— Помолих бараярското посолство на Бета да уведомят роднините на Рег, ако успеят да открият такива, и те го направиха. В резултат преди два дни това — тя вдигна торбата — се появи в дворцовата поща заедно с писмо от сестрата на Рег. Мисля, че сме се виждали един-два пъти. Явно само тя от семейството все още го помни, все пак минаха четирийсет и пет години… Понеже няма планове да изровим бедния Рег и да изпратим останките му на Бета, тя решила, че и това ще свърши работа — да изпрати малко бетанска почва при него. Моли ме да я посипя върху гроба му. Сметнах, че може да заснемем как го правя и да ѝ изпратим записа. — Изгледа намръщено торбата в скута си и премина на стария си бетански режим: — Пясъкът е стерилизиран, разбира се, няма живи микроорганизми.
Джоул вдигна вежди.
— И е помолила за това вицекралицата на Сергияр?
— Не, моли командващия офицер на Рег.
— Това е… почти бараярско. Бетански феодални връзки?
— Нещо такова. Каквото успееш да измъкнеш от един небрежен и непомнещ свят.
Издигащо се въздушно течение над по-топъл участък земя подметна скутера. Джоул пое на ръчно управление, преди корекционните механизми на автопилота да спуснат машината на зададения курс твърде бързо и с цената на неприятни усещания. Заедно с топлото въздушно течение по спирала се издигаше и едва забележим облак — ято от миниатюрни радиали не по-големи от нокът, наподобяващи сапунени мехури. За жалост, докато се размазваха по стъкления купол на скутера, който цепеше през тях с няколкостотин километра в час, радиалите се пукаха не както сапунени мехурчета, а като сополи. Джоул направи гримаса и включи звуковата защита. Сополите се оттекоха по стените и изчезнаха.
Този вид радиали представляваха паразитиращи насекоми, кръвосмучещите представители на местната фауна, но понеже се движеха много бавно, не застрашаваха хората, които лесно ги сваляха от кожата си с помитащо движение. Не беше препоръчително да ги смачкаш, защото останките им бяха по-корозивни и следователно по-опасни от самото ухапване. Щом се върнеха в Карийнбург, трябваше спешно да измие скутера.
— Отврат!
Корделия се ухили.
— И аз не ги харесвам тези гадинки, признавам си. Но по-добре да налетим на тях, отколкото на големите им братовчеди.
Които проявяваха неприятната склонност не толкова да се размазват, колкото да експлодират.
— Сериозно. Някакви предположения кои сергиярски видове първи ще изчезнат от лицето на планетата при новото ѝ човешко управление?
— Ще се въздържа, благодаря. — След кратък размисъл добави: — Получавам петиции да бъдат раздадени плазмени дъги за защита, представи си. Първо е прекалено, второ изобщо не е спортсменско. Големите радиали можеш да ги свалиш и с горяща пръчка. — И след кратка пауза добави: — Ако не ти е проблем да си подпалиш косата. — И след малко по-дълга пауза: — Или с лазерна показалка.
Джоул прехапа устни, за да не се разсмее.
— Лазерна показалка? Сериозно? Това пък откъде ти хрумна?
— В резултат на експеримент — отвърна тя и вирна брадичка.
— По биология или от спортни подбуди?
— Ами, по малко и от двете. Аз отговарях за биологичната част. Арал се водеше от спортните подбуди. Така де, и той не обичаше гадните вампирчета.
Теренът под тях се издигаше, шубракът отстъпи пред рехави дървета, те — пред гъста гора. По-голямата надморска височина вървеше с по-влажен въздух. Корделия му даде точните координати, скутерът набра още височина, отби встрани и се насочи към пояс, където гората започваше да оредява отново, не поради липса на влага, а заради ниските нощни температури.
— Идвала ли си тук преди? Тоест, след първия път — попита Джоул, като се оглеждаше за подходящо място, където да приземи машината, в близост до участъка, който според Корделия и навигационната система на скутера беше крайната им цел. Засега теренът предлагаше неприятна клисура, неравен стръмен участък и опасните за скутера израстъци на сергиярските „дървета“, които не се различаваха съществено от земните и бараярските, освен по цвета, който варираше в приглушената сиво-зеленикава гама.