Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Толкова е бил угнетен от средата и тъй възпламенен от чакащата го радост, че в бързината дори забравил да вземе свидетелството си от отделението! Но изчаквайки да се получат документите му, този копнеещ за наука човек е бил прибран и срещу квартира и храна, назначен слуга.
Почва бързо следване и бързи успехи. А слугува и учи. Учи и слугува. Всички свидетелства на този сирак, който няма никого, са изпълнени от първото до последното с най-високите бележки. Тия свидетелства са пред моите очи.
Но има друго по-ценно, по-вълнуващо и още по-затрогващо. Сиромах, без никаква възможност за учебници, сам ги преписва с прекрасния си със златисто мастило почерк. Днес тия подвързани томове са най-ценните книги на библиотеката ми.
Русите. Освобождението. И с войските им — в Русия.
Ето, връща се вече офицер.
И преди 35 години начело на полка си, сам от народа, честната му и чиста душа не му позволи да стреля срещу народа. За това бе съден и осъден.
Синът на Поморавия, ученикът от Габрово, юнкерът от Одеса, подпоручикът от втори випуск, взводният, ротен и дружинен командир от първи софийски, командирът на втори искърски и седми преславски, участвувалият през 1885, 1912–1913, 1915–1918, починалият през 1920 г. полковник Стоян Георгиев няма още на гроба си паметник. Но тоя паметник се вече издига. Той е тая книга!
Рангеле от първа дивизия, прощавай за англо-френската дума, с която накичих тая глава от песента си за тебе. Но ти, който се би по всички фронтове и разбра що е Дълг, Родина и Жертва, с естествения си усет ще схванеш, че мнозина трябва да са се провинили пред теб и пред твоето Отечество, щом говоря за греха им на непознат за теб език.
Ти не прости на външните врагове на България.
Държавата прости на вътрешните.
Прости ти сега на този, който те бе забравил. Прости и отмини, не съжалявай. Борбата за бъдни, светли дни ражда бореца, но тя ражда и певеца. Ти замина със свои певци. Те ще се родят, както сам ти, неизвестен, скромен се роди повторно, роди се герой!
Остави на собствените си певци да излеят в лееща се песен лелеената от теб за всички българи свобода, която не по твоя вина, Рангеле, не възсия във всички български огнища.
Те не умряха
Пристигам в Букурещ за трети път. Спирам, за да дам възможност на подофицерите и войниците да видят града, за който са се били, чието царство са покорили.
Тук се събираме от всички полкове на дивизията. И ето на нашия полк хрумва една идея. Великите мисли… В полка ни има мнозина със сърце. Ето един, който през войната срещу Сърбия е бил в нашия полк, сега е в първи, за да дойде на Южния фронт отново при нас. Той е подпоручик Крум Митаков, нашият гост в Перишори. Той именно предлага и идеята му се одобрява. При това от всички тук най-старши е един майор, също от нашия полк.
— Утре сутрин всички строеви от най-строевата в строя строени!
Събираме се. И всички пехотинци, артилеристи и пионери образуваме голяма сборна дружина, начело със знамето, с музиката на първи полк.
Великолепна дружина, в която са представени всички роти на Славната, всички батареи.
— Ходом, юнаци! Никой няма да избързва! Това е Букурещ, ще минаваме по улици. Да не мисли някой, че пак има нещо да превземаме!
И тръгна тая славна дружина, тая славна дивизия, желязната, първата!
Музиката свири. Знамето се вее. Лъвът реве.
Като на парад нашата дивизия се носи по целия Букурещ. Церемониален марш пред всички къщи, пред всички прозорци, пред всички изплашени погледи, пред всички застинали сърца.
Виждате ли сега българския войник?
Може да няма гащи. Но победи!
Може да носи съдрани панталони. Но победи!
Може да мъкне смачкан шинел. Но победи!
Гащите се купуват. Панталоните се кърпят. Шинелите се гладят.
Славата не се купува. Честта не се закърпва. Поражението не се изглажда.
И все пак вие ни сочите една хартия.
Ние ви сочим сто победи!
Ние, първа дивизия! Желязната! Славната!
Непобедена! Непобедима! Непобеждаема! Ура!
Пътуваме. Минаваме Дунава. Ето родната земя.
Всред войници съм. Свои, чужди. А те — прилични един на други. Все от нашите полкове. Все от нашата дивизия.