Знакът на Атина

Първоначално Пайпър помисли, че това е Франк, приел формата на гарван, но скоро осъзна, че е нещо твърде голямо за птица.

— Черен пегас? — попита тя. — Не бях виждала такъв досега.

Крилатият кон кацна до тях, приближи Пърси и отърка лице в неговото. След това погледна въпросително към Пайпър и Джейсън.

— Блекджак — каза Пърси, — това са Пайпър и Джейсън. Те са приятели.

Конят изцвили.

— Може би по-късно — отговори Пърси.

Пайпър бе чула, че като син на Посейдон Пърси може да говори с конете, но досега не го беше виждала.

— Какво иска? — попита тя.

— Понички — отвърна Пърси, — както винаги. Може да пренесе и трима ни, ако…

Внезапно въздухът застудя и ушите на Пайпър изпукаха. На около петдесет метра от тях се появи миниатюрен циклон, който отнесе върховете на близките слънчогледи. Гледката й напомни за „Вълшебникът от Оз“. Циклонът застана до Джейсън и прие формата на кон от мъгла. По тялото му проблясваха мълнии.

— Буря — каза Джейсън и се усмихна широко, — отдавна не сме се виждали, добри ми приятелю.

Духът на бурята се изправи на задните си крака и изцвили. Блекджак плашливо отстъпи назад.

— Спокойно, момче — успокои пегаса Пърси, — и той е приятел. — След това погледна към Джейсън. — Впечатлен съм, Грейс.

— Сприятелихме се във Вълчия дом — сви рамене Джейсън. — Той е буквално свободен дух, но от време на време ми помага.

Джейсън и Пърси се качиха на конете. Пайпър не обичаше да язди Буря. Идеята да се носи върху звяр, който може да изчезне всеки момент, я притесняваше. Въпреки това прие ръката на Джейсън и се качи зад него. Буря се спусна надолу по пътя, а Блекджак полетя нагоре. За щастие, не срещнаха автомобили по пътя си, иначе щяха да предизвикат катастрофа. За нула време пристигнаха до търсения крайпътен знак, който Пайпър бе видяла в съня си.

Блекджак се приземи. И двата коня започнаха да рият асфалта, като никой от тях не изглеждаше доволен от внезапното спиране.

Блекджак изцвили.

— Прав си — каза Пърси, — няма и следа от винения пич.

— Моля? — долетя глас от полята.

Буря се извъртя толкова бързо, че Пайпър едва не падна. Пшеницата се раздели и мъжът от видението й се появи. Той носеше широкопола шапка, обрасла в лози, червена тениска с къс ръкав, къси панталони в цвят каки и сандали с бели чорапи. Изглеждаше на около трийсет и с малкото си бирено коремче приличаше на абсолвент, който не е разбрал, че е завършил университета.

— Някой ме нарече винения пич — провлачено каза той, — казвам се Бакхус. Или господин Бакхус. Или господарю Бакхус. А понякога О-богове-моля-те-не-ме-убивай, господарю Бакхус.

Пърси подкани Блекджак да приближи бога. Пегасът не изглеждаше особено доволен от това.

— По-различен сте — каза Пърси на божеството, — поотслабнал. С по-дълга коса. И ризата ви не е толкова крещяща.