Ангел на мрака

Събудих се и видях маскиран мъж, опрял нож в гърлото ми. Видях Майлс да се протяга към паникбутона до леглото ни, но мъжът му изкрещя да не мърда, иначе ще пререже гърлото ми. Майлс изпълни заповедта му. Мъжът ме завърза с въже и ме сложи на пода. Каза, че ако някой от нас издаде звук, ще ни убие. Майлс го попита какво иска, но той не отговори. Вместо това се приближи към него. Майлс се опита да се бори с него, но мъжът го намушка.

Знам, че изпищях. Не знаех дали и Майлс пищи, но осъзнах, че е намушкан няколко пъти. Имаше много кръв. Бях сигурна, че някой от прислугата е чул нещо, но никой не дойде. Сигурно съм припаднала.

Когато се събудих, мъжът ме изнасилваше. Поряза ме с ножа по гърба, бедрата и краката. Майлс лежеше на пода и кървеше. Не знам дали бе мъртъв или не. Мисля, че беше. След около пет минути мъжът спря да ме изнасилва. Не мисля, че се изпразни. Извади пистолет, който не бях видяла преди. Спомням си как ми се стори странно, че бе решил да ни нападне с нож, след като е имал пистолет. Предположих, че ще ме убие, но той се завъртя и изстреля един куршум в главата на Майлс от упор. Изстрелът беше много тих. После завлече трупа на Майлс до мен и ни върза със същото въже, което бе използвал за мен. Закри устата ми с дебела лепенка. И си тръгна.

Не го видях да краде нещо от стаята. Не попита нито мен, нито Майлс за касата. Нямам представа какво се е случило, след като напусна стаята, и как е избягал от къщата. Останах на пода още пет часа, докато една от прислужниците, Джойс, ни откри рано на следващата сутрин и повика полицията.

Потвърждавам, че не познах мъжа, който ни нападна, нито по гласа, нито по друга физическа черта. Потвърждавам, че инфрачервената ни алармена система бе изключена, но нямам представа как и кога е станало това.

Подписано: Лиза С. Баринг

Майлс прочете показанията няколко пъти. Безброй въпроси се въртяха из ума му. Голяма част от разказа на Лиза Баринг звучеше нелогично. Защо слугите не бяха чули нищо и не бяха видели мъжа в къщата? Сигурно поне няколко от тях са били там онази нощ. Как бе възможно да обезвредиш сложна алармена система, без никой да разбере? Защо Майлс Баринг, интелигентен мъж в края на седемдесетте години, бе решил да нападне въоръжения престъпник, вместо да натисне паникбутона? Сигурно е имал възможност да го направи, докато онзи е завързвал жена му. Защо, както самата Лиза Баринг бе посочила, убиецът бе използвал нож, когато е имал пистолет със заглушител?

Мат Дейли не спа тази нощ. Лежа вторачен в тавана на хотелската стая, а мозъкът му отказваше да се изключи. Осъзна, че започва да мисли за убиеца като за нереална сянка, за герой в долнопробно криминале. Но, разбира се, той не бе сянка. Беше човек от плът и кръв и бе някъде навън тази вечер. Ядеше, спеше, мислеше и си живееше живота въпреки серията кошмарни престъпления, които бе извършил. Лиза Баринг познаваше този тип. Не по име, но по много по-интимен и истински начин. Тя го бе докоснала, също както Анджела Джейкс, Трейси Хенли и Ирина Анжу. Бе чула гласа му. Бе усетила миризмата на дъха и потта му. Бе почувствала тежестта му върху себе си и в себе си. За Мат той можеше да прилича на сянка или призрак. Но за Лиза Баринг бе съвсем реален.