Домът на Хадес

Дали можеше обаче да се превръща в носорог? Досега не бе опитвал.

— Ето — внезапно спря Нико.

Озоваха се на по-тясна улица и оставиха канала зад гърба си. Пред тях имаше малък площад, обграден от пететажни сгради. Местността изглеждаше странно пуста — все едно смъртните усещаха, че ги дебне някаква опасност. По средата на калдъръмения двор имаше десетина от косматите крави, които душеха обраслата в мъхове и лишеи основа на каменен кладенец.

— Тук има доста от кравите — констатира Франк.

— Да, но погледни — отвърна Нико, — отвъд онзи праг!

Явно Нико виждаше по-добре от него. Франк присви очи. В далечния край на площада имаше праг, от двете страни на който се издигаха каменни лъвове. Той водеше към тясна уличка. Точно до арката една от къщите бе боядисана в черно.

Това бе единствената черна сграда, която Франк бе видял във Венеция досега.

— Ла Каса Нера — предположи той.

Хейзъл стисна ръката му.

— Това място не ми харесва. Чувствам го… студено.

Франк не бе сигурен какво има предвид. Самият той се потеше като прасе.

Ала Нико кимна. Той огледа къщата. Повечето от прозорците й бяха затворени с дървени капаци.

— Права си, Хейзъл. Този квартал гъмжи от лемури.

— Лемури? — попита нервно Франк — предполагам нямаш предвид маймунките от Мадагаскар?

— Лемурите са зли духове — отвърна Нико. — Митът за тях датира от римско време. Те витаят в много италиански градове, но никога не съм виждал толкова много на едно място. Мама казваше, че… — Той се поколеба. — Разказваше ми истории за венецианските духове.

Франк отново се зачуди какво ли е миналото на Нико, но го бе страх да попита. Погледна крадешком към Хейзъл.

„Давай — сякаш му казваше тя. — Нико трябва да се научи да говори с хората.“

Звуците от пушки и атомни бомби в главата на Франк се усилиха. Марс и Арес се надпяваха с химните от Гражданската война в САЩ. Франк направи всичко по силите си, за да ги изтика назад в ума си.

— Нико, майка ти е италианка, нали? — предположи той, — от Венеция?

Нико кимна колебливо.

— Тук се е срещнала с Хадес. По време на Втората световна война тя избяга в САЩ със сестра ми. Имам предвид Бианка. Другата ми сестра. Не помня много от Италия, но все още владея езика.

Франк се опита да измисли някакъв отговор, който да не звучи нелепо. Бе с двама герои от друго време. Технически бяха с по седемдесет години по-стари от него.

— Сигурно на майка ти й е било много трудно — каза Франк, — но всички сме готови на какво ли не в името на любовта.

Хейзъл стисна благодарно ръката му. Нико се загледа мрачно в паважа.

— Така е — с горчивина каза той, — на какво ли не…