Домът на Хадес
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1062-2
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Домът на Хадес». Краткое содержание книги:
Франк не бе сигурен какво си мисли Нико. Беше му трудно да си го представи влюбен. Той изглеждаше привързан единствено към Хейзъл. Франк обаче не смееше да го разпитва повече.
— Та тези лемури… — преглътна той. — Как можем да ги избегнем?
— Работя по въпроса — отвърна Нико. — В момента им изпращам послание да стоят надалеч от нас. Надявам се това да е достатъчно. Иначе ще стане много неприятно.
Хейзъл сви устни.
— Да тръгваме — предложи тя.
Бяха минали половината път през площада, когато всичко се обърка.
И този път духовете нямаха нищо общо. Тъкмо минаваха покрай кладенеца в центъра на площада, като внимаваха да не приближават твърде много кравешките същества, когато Хейзъл се спъна в едно разхлабено паве. Франк я хвана, но шест или седем от косматите зверове вече ги гледаха. Той видя яркото зелено око на едно от съществата, което блещукаше сред сплъстената му козина, и почувства вълна от гадене, все едно бе прекалил със сиренето или сладоледа.
Създанията започнаха да тръбят гневно.
— Мили крави — опита Франк и застана между приятелите си и чудовището. — Хора, мисля, че трябва лека-полека да се отдалечим.
— Толкова съм смотана! — прошепна Хейзъл. — Съжалявам.
— Вината не е твоя — отвърна Нико. — Погледни в краката си.
Франк погледна надолу и дъхът му спря. Паветата под обувките им се движеха, избутвани от някакви покрити с бодли растения.
Нико отстъпи назад. Корените плъзнаха към него като змии, удебелиха се и изпуснаха зеленикава пара, смърдяща на кисело зеле.
— Тези корени усещат героите — отбеляза Франк.
Ръката на Хейзъл се плъзна към меча й.
— А кравите ги ядат.
Сега цялото стадо гледаше към тях, тръбеше заплашително и тропаше с копита. Франк разбираше поведението на животните и схвана намека. „Тъпчете храната ни. Значи сте врагове.“
Опита се да измисли изход. Чудовищата бяха прекалено много. А и имаше нещо в очите им… беше му станало лошо само защото бе зърнал едно от тях. Имаше чувството, че ако погледите им наистина се кръстосат, с него ще е свършено.
— Не ги гледайте в очите — предупреди Франк. — Ще им отвлека вниманието. А вие вървете към черната къща.
Съществата се напрегнаха. Бяха готови да нападнат всеки момент.
— Зарежете това — отвърна Франк. — Бягайте!
Оказа се, че Франк не може да се превръща в носорог, но по-лошото бе, че изгуби доста време в опити да го направи.
Нико и Хейзъл хукнаха по улицата. Франк застана пред едно от съществата и се опита да привлече вниманието му. Той извика с всичка сила, като си се представи в ролята на страховит носорог. Крясъците на Марс и Арес обаче му попречиха да се съсредоточи. Остана си старият безполезен Франк.
Две от кравите хукнаха подир Нико и Хейзъл.
— Не! — извика Франк подире им. — Бийте се с мен! Аз съм носорогът!
Останалата част от стадото го обкръжи. Съществата заръмжаха, а ноздрите им изпуснаха облаци пара. Франк отстъпи назад, за да избегне ужасната смрад, но въпреки това едва не припадна.
Значи нямаше да стане на носорог. Реши да опита нещо друго. Знаеше, че му остават само секунди преди чудовищата да го стъпчат или отровят, но не можеше да измисли нищо. Не можеше да се съсредоточи върху образа на някое животно, за да се превърне в него.
Тогава погледът му се спря на един от балконите на кметството и видя каменния лъв — символа на Венеция.
В следващия момент Франк също беше лъв. Изрева предизвикателно, отскочи от центъра на чудовищното стадо и се приземи на осем метра разстояние — върху стария каменен кладенец. Съществата заръмжаха, а три от тях се втурнаха към него.
Лъвските рефлекси на Франк обаче не му изневериха. Той направи две от чудовищата на прах с ноктите си, а после разкъса със зъби гърлото на трето и го метна настрани. Оставаха обаче седем, при това без да брои двете, които преследваха приятелите му. Това бе лошо съотношение на силите, но Франк трябваше да задържи вниманието на съществата върху себе си. Той изрева към чудовищата и те отстъпиха назад.
Наистина бяха повече от него, но пък Франк беше царят на животните. Кравешките създания го знаеха, а освен това бяха видели как праща трима от техните в Тартара.
Франк реши да използва предимството си и скочи с оголени зъби. Стадото отстъпи.
Ако можеше да профучи между тях и да стигне приятелите си…