Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Льогерн се обърнал най-напред към представителите на полицейското съсловие:
– Господа – попитал ги той, – чудотворно спасеното момиченце носело ли е някакво украшение, когато е било намерено? Например герданче, някаква висулка или може би гривничка?
Отговорили му само слисаните погледи на участниците в разследването. Инспектор Ватьолие, който седял на първия ред, се изкашлял в брадата си.
Очевидно не! Нима намереното бебе трябвало да носи гривничка с надпис „Лиз-Роз“ или „Емили“?! Накъде ли биел младият претенциозен адвокат?
– Добре – продължил Льогерн. – Госпожо Витрал, носеше ли Емили някакво украшение – верижка или гривничка?
– Никакво – отговорила Никол Витрал.
– Сигурна ли сте?
– Да... – Никол Витрал потиснала едно ридание и продължила: – Да. Канехме се да подарим на Емили гривничка за кръщенето след завръщането на младите от Турция. Вече я бяхме поръчали при „Льосерф“ в Офранвил, но тя никога няма да я носи! – Наблегнала на последните думи и този път не сдържала сълзите си.
Навела се и започнала да рови в чантата си. Извадила червена кутийка за бижута с издължена форма, която пъхнала под носа на съдия Вебер. Отворила кутийката и сложила върху дланта си мъничка сребърна гривна. Била прекалено тънка.
Публиката се развълнувала, включително и лагерът на Дьо Карвил. Върху гривничката с наклонен детски почерк със свързани една с друга букви било гравирано името на Емили и датата на раждането ѝ – 30 септември 1980 година.
После видях гривничката. Никол Витрал ми призна, че това било нагласена работа. Кръщенето наистина трябвало да се състои следващия месец, но гривничка не била поръчвана! Било просто постановка, рискована наистина, но свършила добра работа. Променила насоката на общественото мнение.
Преди да нанесе удара си, младият адвокат се обърнал към Леонс дьо Карвил:
– Господин Дьо Карвил, Лиз-Роз притежаваше ли някакво бижу, например гривничка?
Карвил погледнал към адвокатите си с безпокойство. Съдията Вебер обаче настоял:
– Господин Дьо Карвил, ако обичате, отговорете на метр Льогерн!
Карвил вече се канел да отговори, но Льогерн бил по-бърз и не му дал тази възможност. С тържествуващ израз на лицето разтворил дебелата си червена папка с документите по делото и извадил оттам копие от фактура – не каква да е, а от „Филип Турнер“32, прочутия бижутер от площад „Вандом“. Съдия Вебер потвърдил съдържанието ѝ. В нея се описвала специалната доставка на гривничка от масивно злато, върху която ръчно с бижутерско длето било гравирано името „Лиз-Роз“ и датата на раждането на момиченцето „27 септември 1980 година“. Фактурата била издадена на 2 октомври 1980 година, с други думи, по-малко от седмица след раждането на Лиз-Роз. Това не доказвало нищо, но за първи път от началото на делото Дьо Карвил изглеждал така, сякаш се канел да се отбранява, защото нямал на разположение грижливо подготвен контрааргумент от адвокатите.
– Господин Дьо Карвил – продължил Льогерн, – Лиз-Роз носеше ли тази гривничка?
– Как мога да знам? Изпратих я на сина ми в Турция веднага след раждането на Лиз-Роз. Предполагам, че са ѝ я слагали рядко... при случаи. Гривничката беше скъпа.
– Предполагате или знаете?
– Предполагам...
– Добре, благодаря ви...
Метр Льогерн извадил още някакво копие от червената си папка – на пощенска картичка с клеймо от Сейхан.
– Господин Дьо Карвил, получихте ли тази пощенска картичка от Турция приблизително месец след раждането на Лиз-Роз ?
– Къде я намерихте?! – изревал Дьо Карвил.
– Получихте ли тази картичка? – продължил невъзмутимо адвокатът.
Дьо Карвил нямал избор и отстъпил. Клоновете на дъба се огъвали към земята...
– Да, очевидно... – казал той.
– „Скъпи татко – започнал да чете Льогерн, като уточнил, че пропуска подробностите и минава към същественото, – благодаря ви за гривничката. Великолепна е и сигурно сте платили за нея цяло състояние. Тя е винаги с Лиз-Роз. Това е единственото нещо тук, което показва, че тя е малка французойка.“
Тържествуващ, Льогерн престанал да чете, а в залата настъпило гробно мълчание. Никога не узнах кой бе предал Дьо Карвил. Най-вероятно някой негов служител. А Льогерн сигурно е заплатил огромна сума за пощенската картичка. Но всичко е относително, когато впоследствие човек се сдобива с триетажна кантора на улица „Сент-Оноре“...
– Но това не доказва нищо! – гневно изкрещял един от адвокатите на Дьо Карвил. – Смешно е! Присъстваме на нагла гротеска! Гривничката може да е била махната от ръчичката на бебето, преди да се качат в самолета, а може и да се е откъснала по време на катастрофата...