Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Значи няма за какво да се тревожиш. Няма да се бавим кой знае колко и скоро ще се върнем в хотела – успокои я Умника. – Освен това по план ти трябва да припаднеш.
Марта вървеше на една-две крачки зад Умника и от време на време поглеждаше към проходилката му. Спомни си, че се беше учудила на по-масивната й конструкция и го беше попитала защо тръбите от двете страни на рамката са толкова дебели. „За инструментите ми, разбира се“, беше отвърнал той с широка усмивка. Клещите за рязане на тел идеално се събираха вътре.
След малко четиримата стигнаха до импресионистите и останалите френски художници от деветнайсети век. За един кратък миг Марта забрави защо бяха дошли и се поддаде на своя интерес към изкуството. Беше особено привързана към Сезан, Моне и Дега и с радост щеше да прибере чудесната бронзова скулптура на Дега, която изобразяваше балерина, за да я подари на Умника. Но за съжаление, скулптурата беше прекалено тежка. Те продължиха покрай входа към еротичната изложба „Страсти и грехове“ – или беше „Страст и красота“? Божичко, пак се беше объркала. От изложбената зала се носеха викове и смях и Марта се зачуди как беше възможно разглеждането на голи човешки тела да предизвиква такова веселие. Във всеки случай вниманието на пазачите беше отклонено.
Марта и Умника тайно се спогледаха и уверено пристъпиха към две малки картини, подписани от Моне и Реноар. Преструваха се, че разглеждат внимателно френските импресионисти, но всъщност очите им дискретно се насочиха към кабелите на алармената система. Не бяха защитени със стоманени тръби, но бяха доста дебели. Марта окачи зимното си палто на проходилката и застана отдясно на Умника, докато Кристина дискретно се премести отляво. Умника бързо отвори тръбата на своята проходилка и извади клещите.
– Кристина, прикривай ме още малко, моля те – прошепна той.
– Чакай първо трябва да се справя с камерата – отговори тя.
Кристина забърза към охранителната камера, но установи, че са преместили овлажнителя за въздух, така че вече нямаше на какво да стъпи. За щастие, вместо това откри електрическия кабел, който захранваше камерата. Бързо го дръпна от контакта и се върна на поста си. После застана на пръсти до Умника, като се опитваше да заема възможно най-много място.
– Сега трябва само да изчакаме Ана-Грета да задейства алармата в холандската зала – прошепна Марта.
Кристина и Умника се бяха приготвили да действат, но им беше трудно да стоят на едно място. Умника облизваше устни, а Кристина си чоплеше кожичките на ноктите. Чакаха. Най-сетне се чу алармата и Умника вдигна клещите към кабела. Точно в този момент Кристина припадна и дамската й чанта отлетя встрани.
– Божичко, не трябваше да припада сега – каза Марта с ужас. – Трябваше да те прикрива.
– Повдигни й краката, това обикновено помага – отговори Умника, зает да прекъсва първия кабел.
– Но аз трябва да стоя така, че да закривам другата охранителна камера – възрази Марта.
За всеки случай тя подръпна краката на Кристина. Челюстите на клещите изщракаха още няколко пъти и картината на Реноар „Разговор: импресия от Париж“ се отдели от стената и едва не падна на пода. Двамата успяха да я хванат в последния момент и я напъхаха под палтото на Марта. Алармата пищеше като луда в съседната зала и Марта се радваше, че тук, сред импресионистите, цари относително спокойствие. В тази зала имаше аларма, която не издаваше звук, а изпращаше сигнал директно в полицията – Марта беше забелязала тази особеност, докато проучваха музея.
Ана-Грета беше подсигурила отвличане на вниманието, което им даде няколко скъпоценни минути. Умника бързо сложи на мястото, на което досега беше картината, друга табела с надпис, която беше отпечатал на принтера в хотела и беше залепил върху картон: „КАРТИНАТА Е НА РЕСТАВРАЦИЯ“.
Бяха приключили с Реноар. Оставаше им прекрасната картина на Моне „От устието на Шелд“. Те пристъпиха надясно и Марта видя как Умника се бори с двата кабела, преди най-сетне да успее да ги среже. Той бързо извади третата табела и я сложи на мястото на картината. Беше напрегнат и Марта виждаше, че иска час по-скоро да си тръгне оттук. И тя се чувстваше по същия начин, но знаеше, че трябва да се овладеят. Забеляза как вратите в дъното на залата се отвориха и пазачите вече се приближаваха към тях. Едва успя да скрие втората картина под зимното си палто, преди един от охранителите да ги забележи. Марта побърза да се наведе над Кристина, която всъщност трябваше да припадне едва сега, при това наужким, а не наистина!
– Събуди се! – извика Марта и вдигна краката на приятелката си във въздуха.