Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Водни кончета. — Джийн пъхна последното в устата си, погълна го почти цяло и пъхна книгата под връхната си дреха. — Дай ми сметката да я оправя.
Келнерът кимна, раздигна мръсните чинии и им остави листче, забодено на дъсчица.
— Е — рече Локи, докато Джийн наброяваше медни монети от кесията си. — Нямаме никакви задачи за тази вечер. Сега, докато разговаряме, Рекин несъмнено урежда да ни шпионират. Мисля, че е редно да си позволим да разпуснем някоя и друга вечер, за да не го разочароваме.
— Чудесно — възкликна Джийн. — Защо не се поразходим малко наоколо, а може би и да хванем лодка до Изумрудените галерии? Там има кафенета и музика. Дали ще подобава на Лео и Жером да си подпийнат и да почнат да закачат танцьорките?
— Жером може да се налива с бира, колкото си ще и да задява танцьорките чак докато слънцето ни погне да се прибираме и да си лягаме. Лео ще седи и ще му гледа сеира.
— И може би ще си играе на „Забележи сянката“ с хората на Рекин?
— Може би. Да му се не види. Иска ми се Дървеницата да беше с нас и да дебнеше по покривите за нас. Поглед от горе щеше да ни е от полза. В този проклет град нито един не заслужава доверие!
— Иска ми се Дървеницата да беше с нас, край — въздъхна Джийн.
Бяха стигнали до преддверието на клуба, обсъждаха тихо някакви въображаеми дела между мастер Коста и мастер Де Фера и си подхвърляха напред-назад импровизации, в случай че някой слухти наоколо. Когато излязоха навън, сред познатия спокоен ред и високи стени на Саврола, тъкмо преваляше полунощ. Тук беше неестествено чисто — никакви улични търговци, никаква кръв в страничните улички, никаква пикня в канавките. Улиците, покрити със сиви павета, бяха добре осветени от сребристи фенери в поклащащи се железни обкови. Целият квартал изглеждаше обрамчен от ярката лунна светлина, въпреки че тази нощ небето беше затулено с висок таван от черни облаци.
Жената ги очакваше в тъмното, отляво на Локи.
Когато двамата с Джийн поеха по улицата, тя ги настигна и тръгна редом с тях. Един от кинжалите на Локи, които той държеше в ръкава си, падна в дланта му, преди да успее да се овладее, но тя вървеше на цяла крачка от тях, с ръце зад гърба. Беше доста млада, ниска и стройна, с тъмна коса, вързана отзад на дълга опашка. Беше облечена с тъмна, навярно модна дреха, носеше четириъгълна шапка, а дългият й сив копринен шал се развяваше подире й като вимпела на кораб.
— Леоканто Коста — произнесе тя с приятен, равен глас. — Знам, че и вие, и приятелят ви сте въоръжени. Да не усложняваме нещата.
— Моля, госпожо?
— Само да сте мръднали кинжала в ръката ви, и стрела ще ви прободе гърлото. Кажете на приятеля ви да си държи брадвите под дрехата. Да продължим да вървим.
Джийн понечи да бръкне с лявата си ръка под дрехата си. Локи го хвана с дясната си ръка и бързо поклати глава. Не бяха сами на улицата — хора сновяха насам-натам, тръгнали по работа или за да се забавляват, но имаше и хора, вперили очи в тях двамата. Някои от тях стояха в уличките, в тъмното, облечени с необичайно тежки за сезона наметала, и не помръдваха.
— Мамка му — измърмори Джийн. — Покривите.
Локи хвърли едно око нагоре. Отсреща, върху три- и четириетажните каменни сгради, той различи силуетите на поне двама мъже, които бавно се движеха успоредно с тях, с тънки извити предмети в ръце. Лъкове.
— Явно сте ни притиснали натясно, госпожо — рече Локи, докато пъхаше кинжала в един от джобовете си, а после й показа празната си длан. — На какво дължим удоволствието да ни обърнете внимание?
— Един човек иска да поговори с вас.
— И явно е знаел къде да ни намери. Защо просто не ви поканим да вечеряте с нас?
— Разговорът трябва да се проведе насаме, не мислите ли?
— Да не би да ви изпраща човек, който се намира в една доста висока кула?
Тя се усмихна, ала не каза нищо. След малко посочи напред.
— На следващия ъгъл завийте наляво. Ще видите отворена врата, първата сграда вдясно от вас. Влезте там. Следвайте нарежданията.
И ето, обещаната отворена врата ги очакваше точно след следващото кръстовище — четириъгълник от жълта светлина, който хвърляше бледо отражение близнак върху земята. Жената влезе първа. Локи, усетил присъствието на поне четирима-петима души, които се спотайваха наблизо, освен стрелците на покривите, въздъхна и даде бърз знак с ръка на Джийн — кротко, по-полека.
Мястото приличаше на дюкян, който не работеше, ала инак бе добре поддържан. В стаята имаше още шест души — мъже и жени, облечени в поръбени със сребро кожени жакети, прилепили гърбове о стените. Четирима държаха заредени арбалети, които смазваха всякаква мисъл за съпротива, която би могла да се върти в ума на Локи. Дори и Джийн не можеше да уравновеси шансовете им срещу тях.