Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Сесилия Бланка и Сесилия Роса бяха единствените от девойките фамилиарес (както ги наричаха), на които беше разрешено да излязат извън стените на манастира, за да пеят на гроба в двора на църквата. Причината не беше тяхната родова принадлежност, а това, че гласовете им бяха сред най-хубавите в "Божия дом".
Епископ Бенгт беше дошъл от Скара, за да прочете надгробното слово. Той стоеше там в средата на празното пространство, което се беше образувало около него, със своите светлосини одежди, извезани със злато, и изглеждаше сякаш се беше вкопчил в жезъла си. От едната му страна стояха Сверкерите и потомците на Стенкил в своите червени, черни и зелени мантии. От другата бяха членовете от рода на Ерик в златисто и небесносиньо и Фолкунгите в същия син цвят, но със сребриста украса. В две дълги редици пред двора на църквата бяха изложени всички щитове, закрепени за кавалерийски копия, забити в земята, с лъва символ на Фолкунгския род, с трите корони — символ на рода на Ерик, с черния грифон — символ на Сверкерите, и с вълчата глава — символ на рода на Стенкил. Част от щитовете все още имаха по себе си следи от остриета на мечове и копия, както и мантиите на част от гостите имаха следи от бой и кръв. Мирът се беше възцарил прекалено скоро, за да бъдат отмити следите от войната.
Двете Сесилии дадоха всичко от себе си при изпълнението на псалмите; и през ум не им мина да направят някоя щуротия и да объркат тоновете. Колкото и малко да бяха познавали госпожа Хелена преди да умре, то беше повече от достатъчно, за да я харесват и да изпитват голямо уважение към нея.
Когато псалмите свършиха и госпожа Хелена бе погребана в черната земя, нямаше ни най-малко съмнение, че на двете Сесилии или дори на някои от монахините не им остава нищо друго, освен бързо да се приберат зад стените на манастира. В хосписа щеше да бъде поднесена бира, но това се отнасяше единствено за епископ Бенгт, майка Рикиса и светските гости, на които сега им се налагаше да застанат на още по-малко разстояние едни от други отколкото в двора на църквата, където всички те ясно дадоха да се разбере, че нямат абсолютно никакво желание за събирания.
Когато епископ Бенгт и неговият старши свещеник поеха напред все едно, че искаха да водят процесията към хосписа и очакващата ги там бира, на светските гости ясно им пролича с каква враждебност и нежелание се събират. Членовете от рода на Ерик тръгнаха първи, за да са най-отпред. Но когато Сверкерите видяха това, те се разбързаха, за да застанат поне пред Фолкунгите. И така в пълна тишина шарената процесия се отправи към северните части на "Божия дом", където се намираха постройките за гости.
Двете Сесилии се бяха забавили, за да погледат разнообразието от дрехи и разиграващата се сцена. Когато майка Рикиса забеляза това, тя бързо отиде при тях, за да ги смъмри и да им изсъска остро, че не подобава на девойки християнки да зяпат така и че трябва моментално да се махнат от тук.
Но тогава Сесилия Бланка отвърна спокойно, толкова спокойно, че самата тя остана изненадана, че е видяла нещо, което може да се окаже от полза, както за мира, така и за "Божия дом". Много от мантиите, които гостите носеха, трябваше да бъдат почистени от следите на войната и имаше чудесна възможност това да бъде направено в манастира. В първия момент майка Рикиса изглеждаше, че просто в миг ще избухне по обичайния си начин, но точно когато отвори уста, за да се скара, й хрумна нещо и вместо това тя се обърна и погледна към отдалечаващата се процесия от намръщени гости.
— Ама че работа, не мислех, че и сляпа кокошка може да намери зърно — каза тя замислено и добронамерено. Но в следващия момент изсумтя и отпъди двете Сесилии с ръка все едно пъдеше гъски.
Майка Рикиса се безпокоеше за две неща и криеше това от всички останали в "Божия дом". Едното касаеше важно събитие, което скоро щеше да се случи, неизбежно като настъпването на нов сезон, и което щеше да означава огромна промяна най-малкото за Сесилия Бланка. Другото засягаше положението в "Божия дом" и беше значително по-трудно за разбиране.