Вестителят на бурята

Разбира се, Фендер можеше сам да стане неин член още преди време, но не искаше. Казваше, че Гилдията е сбирщина гадняри, но имаше нужните връзки и можеше да им представи Раг, ако тя поиска.

Вероятно си мислеше, че ако тя влезе в Гилдията, ще е добре за всички — ще имат разрешение да крадат и връзки на правилните места. А може би просто искаше и да се отърве от нея, защото постоянно спореха кой да е водачът на групата. Каквито и да бяха мотивите му, той каза, че познава човек, който може да говори с друг, и така нататък.

Сега тя го чакаше на покрива на хана и се опитваше да не поглежда към Мигс, Чирпи и Тиджи. Щеше да ги изостави и да мине към нещо по-добро. Разбира се, щеше да ги вижда, може би дори да им дава храна и монети, но нямаше да е същото. Тя продължаваше напред, нагоре, а тогава не си струва да поглеждаш назад. Трябва да гледаш право напред, да си умен, силен и да загърбиш всичко останало.

— Сигурна ли си, че искаш да го направиш?

Раг се обърна и видя, че Фендер стои на ръба на покрива. Не беше чула приближаването му. Той бе станал твърде добър в промъкването и това я изнервяше. Може би още едно основание да продължи напред.

— Не е нужно, нали знаеш — каза той почти съпричастно, но не съвсем. — Няма нужда да го приемаш толкова тежко. Той беше…

— Не говори за него, Фендер — не искаше той дори да споменава името на Маркъс. Това щеше да я вбеси. — И да, сигурна съм. Случилото се с Маркъс ме накара да се замисля. Рано или късно щях да го направя.

Фендер се усмихна и кимна.

— Да, предполагам. Не ти отива да си играеш вечно на майчица — погледна към паянтовата барака, в която седяха Чирпи, Тиджи и Мигс.

Внезапно се почувства по-виновна от всякога, но не заради Маркъс. Опита да се самоубеди, че няма задължения, но знаеше, че трите деца разчитат на нея. Трите деца, на които обръщаше гръб.

И сякаш прочел мислите ѝ, Фендер каза:

— Не се тревожи за тях. Аз ще се погрижа.

Раг го погледна в очите и разбра, че казва истината. За пръв път.

— Ще се сбогуваш ли?

Тя се обърна отново към малката барачка и чу кикот отвътре, вероятно Чирпи.

— Не. Няма смисъл да им развалям деня. Скоро и без това ще разберат. Говори ли с твоя човек?

Фендер кимна.

— Разбира се. Той се съгласи. Всъщност познава човек, който точно сега търси. Ако искаш да те представя, можем да тръгваме.

— Добре, да тръгваме.

Фендер не каза нищо повече и я поведе по разнебитената стълба от покрива на хана. Раг го следваше със сведена глава, примирена, защото знаеше, че няма връщане. Не се обърна, не се опита да хвърли последен поглед към своите момчета. Това можеше да я спре и да ѝ попречи да направи каквото трябва.

Когато слезе на мръсната улица „Слип“, не се огледа. Надяваше се да остави всичко това зад себе си, да живее по-добър живот, така че просто наведе глава и последва Фендер. Вървяха през града до Северната порта. Това беше обширен квартал с разнебитени къщи, в който лесно можеш да се изгубиш. Скоро Фендер спря и посочи сградата, в която беше неговият човек.