Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
— Нужно ли е да ме стискаш толкова силно? — рече умолително непознатият, очевидно на края на търпението си. — Уверявам те за хиляден път, че тази превръзка също не е нужна. Аз съм изключително дискретен човек и добре разбирам колко секретна е мисията ми тук.
Планина го заведе в средата на залата и махна превръзката. Мъжът примигна на светлината на факлите и се огледа ококорен. Видя Планина, Река и Гора, които го бяха обградили и го наблюдаваха мълчаливо.
— С кого от вас трябва да се срещна? — попита странно облеченият непознат. — Кой от вас е Бащата… Бащата на убийците? — В отговор получи само мълчание. — Аз съм Масум ам Калед лас Фахир ам Джадар Абаси, бивш пратеник на Кали Устман Ал Талиб от Дравистан. Настоящият ми работодател е…
— Добре знам кой е настоящият ти работодател — чу се глас от мрака. Бащата на убийците се появи от тъмнината и се спусна към дребния човечец като орел към плячката си. Река видя как Масум се препъна назад, преди да се овладее.
Пратеникът се насили да се усмихне, сведе глава в поклон и докосна с пръст челото и устните си.
— За мен е чест да се срещна с прославения Баща. Принц Амон Туга ви изпраща своите почитания.
— Нима? — попита Бащата и се втренчи в него с блещукащите си сини очи. — Наистина ли?
— Да, наистина. И като доказателство ви изпраща това. — Масум зарови из торбата си. Река и братята му се напрегнаха за миг, винаги нащрек, винаги в очакване на опасност, но Масум извади само поизтъркана кожена кесия. Протегна я напред с любезна усмивка.
Бащата на убийците огледа Масум, после кесията, преди да посегне с грубата си ръка и да я поеме. Отвори я бавно, сякаш нещо щеше да изскочи от нея, ако не внимава, и погледна вътре. Взира се известно време. В залата цареше тишина, като че ли дори капките спряха за момент и самата пещера стаи дъх в очакване. По лицето на Бащата не можеше да се разбере какво мисли за дара от принца дори когато погледна отново към Масум.
— Какво ще иска от мен? — попита той, затвори кесията и я стисна здраво в юмрук.
Пратеникът погледна колебливо към Река и братята му.
— Вероятно трябва да обсъдим това насаме.
— Нямам тайни от синовете си, пратенико. Говори.
Масум се усмихна още по-широко. Дори да се страхуваше от Бащата, не го показваше.
— Амон Туга моли да изпълниш една поръчка за него. Наследницата на крал Каел трябва да бъде извадена от играта. Господарят има уши и очи в двореца — агент, с когото можеш да съгласуваш плана за изпълнение на мисията. Подробностите са тук — и той му подаде сгънато парче пергамент. — Щом бъде свършено, Амон Туга ще…
— Знам какво ми е обещал, пратенико — каза Бащата и грабна пергамента от ръката му. — Чакам този ден от много време. Добре, ще изпълня задачата.
Бащата даде знак на Планина, той сграбчи отново Масум за ръката и извади превръзката. Масум огледа безутешно черния плат, преди да го вържат на очите му.
Този път дори не гъкна, докато Планина го извеждаше от залата.
Бащата на убийците се вгледа внимателно в Река и Гора.
— Това, което искат от нас, е много деликатно — каза той и се приближи бавно към тях. — Надхвърля уменията на Планина. Той е груб инструмент, разрушителен, но брутален. За тази задача се изисква известна нежност. Кой от вас ще я изпълни? Кой от вас може да влезе в Скайхелм и да отнеме живота на принцесата?
Река веднага се отпусна на коляно. Гърбът още го жилеше, но той не обръщаше внимание на болката, изтласкваше я в дъното на съзнанието си като нещо нереално, мимолетно и маловажно.
— Аз ще го направя, татко. Позволи ми да се реванширам за грешката си. Моля те за този шанс.
Гора също коленичи до него.
— Не, татко, моля те, позволи на мен да изпълня желанието ти. Брат ми доказа, че още не е готов за такава задача.
Река вдигна поглед и видя, че Бащата се усмихва.
— Зарадвахте ме, синове мои. Много ме зарадвахте — вгледа се в тях. Река се надяваше да избере Гора. Винаги бе готов да убие по заповед на Баща си, но да убие жена, и то принцеса? Що за престъпление можеше да е извършила, за да заслужи подобна участ? Въпреки желанието си да се реваншира за провала, не беше готов да отнеме живота на невинен.
Бащата сложи ръка на главата на Гора и Река усети как го залива облекчение.
— Ти винаги си ме радвал — каза Бащата. — Винаги си доказвал способностите си, никога не си загърбвал дълга си, никога не си ме карал да се усъмня в теб. — Обърна се към Река. — Ето защо ти ще изпълниш тази печална мисия.