Треска за лалета

— Може би трябва да се посъветваш с доктор, любов моя — казва жена му.

Само чакай да види какви цени ще получи той. Шестдесет хиляди флорина за четири месеца е печалбата, която изкара един мъж от другия край на града. Това е годишният му доход, умножен по шестдесет. Ще му се да види лицето ѝ тогава. А и онзи мъж има по-малка градинка от неговата.

Клас вече е изкопал и прибрал повечето от своите луковици, неговите Миракъл, Емералд и основната му обменна единица — Гауда. Тази година триумфира, залагайки на няколко нови сорта — сортове, собственоръчно селектирани от него, които тепърва трябваше да именува. Един от тях има индигова капка по листенцата, като капка мастило в мляко. Беше отделил издънките, беше ги премерил и увил грижливо в слама. След това ги беше сложил на сигурно място в мазето, под ключ, за да изчакат, докато се покачи цената. Неговите адмирали — Адмирал ван Енкхуйзен и Адмирал ван Ейк — са все още под земята. Вчера вечерта пъхна ръката си в почвата и обгърна една луковица с пръстите си, за да разбере колко се е уголемила. Тогава изпита перверзна тръпка, сякаш пъха ръка под нощницата на друг мъж, за да опипа топките му. Когато моряци са били улавяни да правят това, са били зашивани в чувал и хвърляни в морето. Какво ли наказание очаква онези, които опипват Адмирал?

Може би трябва да се посъветваш с доктор. Защо? Той е просто един влюбен мъж. Колко са красиви, когато разцъфнат — разголени и съблазнителни, нежно потрепващи на вятъра. Колко големи са цветовете им, подхранени от тайната му амброзия (сажди, смесени със собствената му урина). Те са най-любимите му деца. Те са компанията му от ангели, които безшумно надуват тромпетите си. Колко много ги обича — колкото по-ценни са, толкова по-силна е любовта му. Финансовата скала е следната: първо, жълто с червено (Гауда); после — лилаво върху бяло; и накрая, най-вълнуващите от всички — червени жилки върху бели венчелистчета.

Semper Augustus е име, което може само да прошепне, сякаш е в църква. Кралят на кралете, Светая Светих. Има пет от тях, дремещи под земята. Той ги отгледа от пет издънки, които беше закупил предходната година — пет беше инвестицията, която можеше да си позволи. Пет цвята бяха разцъфнали — листчетата, бели като челото на девица, с рубиненочервени жилки като кръвта, центърът на чашките им — син като лятно небе. Дори самият Соломон не би могъл да ги възпее с по-голяма страст. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е — зеленина. Те са неговите пет ослепително красиви девици. Устните ти — като алена панделка… Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!.. Ти плени сърцето ми.[30]