Треска за лалета
- Автор: Могак Дебора
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Треска за лалета». Краткое содержание книги:
Далеч в съня си чувам напевното: Два часа!.. Три часа! Щастието ми се мери в ритъма на часовете. Из целия град граждани лежат заедно, съпрузи и съпруги, прилежно подредени като предмети в шкафовете си. В чекмеджетата под тях са прибрани децата им, заченати законно. Семейства спят, сгушени удобно в мебелите си. Аз съм загърбила всичко това; излязла съм в открито море… тази нощ се нося по течението и няма връщане назад към предишния ми живот.
Усещам дъха на Ян в косата си. Издишва сънищата си; те проникват в мен като утринна мъгла. Позорно си мисля: Само ако можеше Корнелис да умре. Любовникът ми и аз щяхме да можем да спим заедно всяка нощ до края на живота си.
Това е толкова чудовищна мисъл, че незабавно я изхвърлям от съзнанието си. Вместо това започвам да си мечтая какво би било, ако бях срещнала първо Ян и имах свободата да се омъжа за него, да го обичам без чувство за вина. Никой не беше виновен, че се омъжих за Корнелис — да, имаше натиск от страна на майка ми, но можех да ѝ устоя. Мога да виня единствено себе си за това, което, сега разбирам, е жертва на моята младост и надежди. Направих го, за да спася семейството си от зла участ, но каква зла участ ни очаква всички, ако не успея да измисля начин да измъкна себе си и Ян от този безразсъден план, който сме пуснали в действие?
Де да можеше Корнелис да е мъртъв.
Изведнъж се изправям рязко в леглото, напълно будна. Ян се раздвижва; прокарва езика си надолу по гръбнака ми.
— Измислих план — казвам аз.
— Какъв план? — промърморва сънено той.
— Има само един начин да се измъкна. И на него никога да не му хрумне да ме потърси.
Идеята е толкова очевидна, толкова изумително проста, че се учудвам как не съм се сетила по-рано.
За да успее този план, ни трябват пари, много пари. Ще трябва да проучим колко точно. Трябват ни малко и сега, за да го пуснем в действие. А после, през ноември, когато се роди бебето, ще ни трябват много повече.
Седим в леглото; слънчевата светлина струи през полуотворените кепенци. Някаква птичка пее пред прозореца; крещи дете. Бяхме загубили представа за времето. Не бяхме яли нищо. Все още се чувствам замаяна, сякаш някой ме е ударил с чувал с пясък.
— Помниш ли какво каза съпругът ми за лудостта, която е обхванала цялата страна?
— Ти си лудостта, любов моя. — Гали ме той по китката. — Ти си това, което ме е завладяло.
Не му отговарям.
— Тази мания по лалетата.
Той, разбира се, знае за какво говоря. Всички са се заразили, разпространява се като треска; през последната година е излязло извън контрол. Тайни сделки се сключват в таверни, трупат се огромни състояния. Нашите уравновесени граждани са като обсебени.
— Една луковица — помниш ли какво каза? Една луковица е продадена за всичките тези неща — коне, сребро…
— Какво предлагаш?
— Една луковица е била продадена на цената на къща — чух го миналата седмица — за стойността на къща на Принсенграхт.
Цялата съм потна. Нося неговата нощница. В скута ми се появява червена капка. За миг решавам, че е паднала от тавана. Друга капка… и още една. Тече ми кръв от носа.
Ян притиска кърпичка към ноздрите ми и държи главата ми назад. Кърпичката почервенява. Кръвотеченията от носа са странни, защото кървиш, без да изпитваш болка. Кърпичката подгизва. Когато Ян я маха, целите му ръце са в кръв.
32
Производителят на лалета
Подберете голяма луковица с няколко добре развити издънки. Почистете издънките от пръстта и ги отделете от луковицата майка, като внимавате да не нараните коренчетата. Подгответе саксии с влажна песъчлива почва. Поставете по една издънка във всяка саксия и покрийте с още почва. Надпишете ги и ги полейте.
Кралско градинарско общество, Енциклопедия по градинарство
Клас ван Хоохеланде е обсебен. Спи неспокойно в дома си в квартал Веесперзейде. Той е производител на лалета. Някога беше бирник, но за ужас на съпругата си вече се отказа от тази професия, за да си стои вкъщи и да си гледа градинката. Тя е съвсем малка, но е център на неговата вселена. Там, под земята, навън в нощта, неговите бебчета растат.
Истинските му деца спят на горния етаж, но той вече няма време за тях; забранил им е да влизат в градината под заплахата от пердах; налага им се да играят на улицата. Когато си мисли за тях, което се случва рядко, си ги представя като малки издънки отстрани на луковицата — сгушени до голямата луковица майка. Всичко, което погледне, му прилича на лале. Хубавите жени са лалета; полите им са венчелистчета, поклащащи се около опрашените близалца — техните крака. Данъците, които някога събираше, са безценни малки издънки, изникнали от дебелата луковица на годишните доходи.