Треска за лалета

— Искам да изродите едно дете. Безопасността на жената е от огромно значение…

— За некомпетентен ли ме смятате?

— Не! — Колко е докачлив този човек! — Не, но има някои особени обстоятелства около случая. Дискретност, на първо място. — Ян млъква.

Трябва да се довери на този мъж; трябва да му разкаже цялата история, в противен случай планът няма да проработи. Отпива огромна глътка бира и започва. Доста го тревожи да споделя с непознат, да чува собствения си глас да разказва историята. Цялото начинание звучи налудничаво.

Настъпва тишина. Доктор Зорг гледа към бирата си. Ян гледа ръцете на лекаря: дълги бели пръсти. Те галят чашата. Ян се опитва да не си представя къде са били тези пръсти.

— Рисковете — изрича докторът накрая. — Рисковете са огромни.

— Ще трябва да ги поемем. Разбирате това, нали?

— Рискове за прислужницата, рискове за вашата приятелка. — Доктор Зорг го поглежда. — Явно много обичате тази жена.

Ян кимва. Неочаквано лекарят въздъхва.

— Вие сте късметлия.

Следва мълчание. Докторът гали чашата с нежните си, изтънчени пръсти. Ранен следобед е. Таверната е празна с изключение на трима млади моряци — хубави млади мъже, които седят на една маса и играят карти.

Доктор Зорг ги поглежда.

— И аз някога обичах някого — казва той. — Малодушие… Поддадох се на малодушието. Не можех да се изправя лице в лице срещу осъдителните погледи на всички… да загубя препитанието си… Залогът беше твърде голям. Цял живот съжалявам за това.

Той надига чашата си; но ръката му трепери толкова силно, че се налага да я остави обратно на масата.

— Да бъдеш храбър…

Гласът му затихва. Ян поглежда към пода. Там лежи счупена дръжка на лула и празна черупка от стрида. Напомнят щампа от книга с емблеми. Ян си мисли: Ако това беше картина, щях да разбера посланието ѝ.

— Затова се опитвам да помагам на хората да се измъкват от неприятности — казва докторът. — Аз съм лекар и съм напълно наясно, че целият живот е риск. Но някои хора плават по-близо до вятъра и именно те печелят симпатиите ми. Възхищавам им се за това, разбирате ли, защото аз самият не успях да го направя.

Това трогва Ян и той започва да харесва този обидчив, емоционален човек. После поглежда треперещите ръце на Зорг и се чуди дали е годен за тази работа?

Може би докторът усеща това и казва:

— Тя ще бъде в сигурни ръце.

— Коя от двете?

— И двете — окуражава го той. — Сега, относно парите.

Авансова сума за него и за услугите на акушерка — ще осигури жена, на която има безусловно доверие.

Ян преброява парите. Прави го с безгрижно присвиване на раменете. Това са просто пари; само няколко луковици. Под привидното си нехайство обаче той е дълбоко развълнуван. Манията по лалетата е завладяла и него, а каква любовница е само! Флиртува и с други мъже, подмамва ги. И накрая, точно когато си мисли, че може да я изгуби, тя му се отдава. Отпуска се с радост в ръцете му и вълна от удоволствие залива тялото му. За миг е задоволен. После гладът му се надига отново; желанието е неутолимо. Ето такава любовница е тя. Кой би могъл да ѝ устои?

Месец по-рано, през юли, той беше невинен, девствен. Смяташе спекулантите за луди. Сега е един от тях и вече е утроил инвестицията си. Адмиралът го поведе напред в битка и каква плячка само донесе у дома. Защото цените им се изстреляха в небето и сега има достатъчно, за да плати на доктора и да инвестира в нови луковици. Почти не му остава време да рисува. Всеки ден се връща от таверната, където новите му приятели, еднакво обладани от лудост, купуват и продават трескаво сред мъглата от тютюнев дим.

— Освен това трябва да подпишете бележка, че ще заплатите крайната сума — казва лекарят. Съобщава цифрата на Ян. Той зяпва от изненада.

— Трябва да имате предвид какви са рисковете — казва Зорг. — За мен.

Само за миг, мисли си Ян, — си помислих, че този човек е сантиментален. Той изважда парче хартия. Аз, Ян ван Лоос, обещавам, че… Записва сумата с едрия си непохватен почерк. Колко много нули! Рисува нулите с професионална гордост; те са идеални окръжности. Учителят му беше учил в Рим, където Ренесансовите школи преподават такива неща. Те са кръгли като пълна луна в Нощен морски пейзаж. Кръгли като сапунените мехурчета, надути от дете от картина на Халс, символ на безсмислието и краткостта на човешкия живот.