Треска за лалета
- Автор: Могак Дебора
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Треска за лалета». Краткое содержание книги:
— Но, сър… — обажда се Якоб.
— Мълчи — сопва му се Ян.
— Вземете Жена, хваната в прелюбодеяние.
Клас ван Хоохеланде стои там и се чеше по главата.
— Ами онзи натюрморт? Онези цветя?
Той посочва към една картина, подпряна в ъгъла.
— Вижте, ето там, между кандилката и червената калина — виждате ли онова лале? Това е Генералът на генералите.
— Така ли?
— Вие, художниците, сте толкова невежи.
— Просто рисуваме това, което виждаме.
— О, така ли? — отвръща Клас. — Жълти нарциси и кремове да цъфтят заедно? Това е невъзможно.
— Не е невъзможно, когато аз ги рисувам.
Сега неспокойният е Ян.
— Толкова изящно лале, такава поезия от цветове — казва Клас. — Уловилите сте го до съвършенство… капката роса…
— Благодаря ви, но…
— Странно нали? Тези цветя са мимолетни, а картината ще съществува вечно — гласът на Клас трепери от вълнение. — И все пак от финансова гледна точка една луковица от това лале е три пъти по-ценна от картината, която го изобразява. Кой би могъл да си го обясни?
Овладявайки емоциите си, той казва припряно:
— Взимам и тази картина и имаме сделка.
Якоб въздъхва. Ян го презира.
Просто торба с лук — така изглеждат. За тях Ян беше платил толкова, колкото изкарва с работа за една година, ако има късмет. Колко семпли изглеждат. И въпреки това са по-ценни от бижута, от картини, от злато. Заключено в тези луковици, подхранено от слънце и дъжд, е скрито бъдещето му.
Ян е твърде превъзбуден, за да работи. Копнее да поговори със София. Отчаяно се нуждае от нея; тя е толкова близо и едновременно толкова далеч, заключена в кънтящия си затвор. Иска да ѝ каже за Клас, за налудничавото пламъче в очите му и твърде широките му панталони, които постоянно трябва да дърпа нагоре, за да не паднат. Копнее да сподели с нея всичко, което се върти в главата му, пази тези думи за нея, докато се срещнат отново. Дали и тя си мисли за него в този миг? Какво ли прави — шие, гледа през прозореца, слънцето огрява красивото ѝ чипо носле? Копнее за нея толкова силно, че дъхът му спира. Казва си: Само още няколко месеци и завинаги ще бъдем заедно.
Минава покрай къщата ѝ, но там няма никакви признаци на живот, няма лице на прозореца. Може би е на пазар. Слиза до тържището, но вече е много късно и продавачите прибират стоките от сергиите си. Това е един толкова странен ден, че е загубил представа за времето.
Кочияши се размотават покрай конете си, чакат да изкарат малко пари. Когато се приближи клиент, те хвърлят зарове, за да определят кой да го вземе. Ян си мисли: Колко уривновесени изглеждиме, а под повърхността всички сме комирджии. Ние сме обсебен народ. А моят хазарт е най-рисковиният от всички.
Тази нощ сънува, че хората са лалета, вратове като стебла се издигат над пищните им яки. Главите им кимат; поклащат се насам-натам в хармонично съгласие. Изглежда напълно естествено Амстердам да е град, населен с цветя.
На градския площад е и вика София. Тя върви към него и кима с глава. Трябва да е София; разпознава виолетовата ѝ рокля. Моли я да го придружи в презокеанско пътуване. Тя кима още по-енергично. Венчелистчетата ѝ падат и разкриват голо стебло.
Матеус, приятелят на Ян, познава един подкупен лекар. Името му е доктор Зорг. Беше направил аборт на една прислужница, забременяла от Матеус, а той от своя страна беше заплатил услугата с картината си Гуляещи селяни.
— За какво ти е? — поглежда го цинично Матеус. — Някоя курва ти пречи да създадеш семейство? Кога ще престанеш да спиш с всяка срещната и ще се установиш с някое мило момиче, а? Герит е ужасна съпруга. Грешна форма на тялото, като начало.
Ян се среща с доктора в една аптека долу на доковете. Оказва се, че това е грешка. Лекарите мразят аптекарите, защото им крадат занаята. Те са към същата гилдия и се представят за доктори, докато седят под глави на препарирани крокодили и дават скришом консултации. Те дори носят същите униформи — черна роба и палто, островърхи шапки.
— Защо искахте да се срещнем тук? — сопва му се доктор Зорг. На Ян му се беше сторило удачно. Докторът изхвърча възмутено навън и отиват да седнат в близката таверна.
— И така, какъв е проблемът? — пита докторът.
— Преди няколко години сте направили услуга на приятеля ми. И двете страни са останали доволни и той ви препоръча като дискретен човек.
Доктор Зорг има тясно, лисиче лице и рижава коса. Ян трябва да му се довери. Този човек държи в ръцете си три живота… четири, ако броим и бебето. След всичкото това Ян изпитва някакво покровителско чувство към Мария, която е най-уязвимата от тях. Чувства се почти толкова отговорен, колкото ако беше заченала от него.