Треска за лалета
- Автор: Могак Дебора
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Треска за лалета». Краткое содержание книги:
Късна сутрин е. Когато излизам от къщата, Корнелис вече е отишъл на работа. Даде ми подаръци за семейството ми. Скрих ги на тавана. В някаква степен това ми се струва също толкова голяма мерзост, колкото и по-голямата ми измама.
Прекръствам се и се моля за безопасно пътуване. Никой бурен океан не крие толкова ужас, колкото тези слънчеви улици. Дори испанската флота с оръдия, насочени срещу мен, не ме плаши толкова, колкото съседите, които мога да срещна по пътя към пазара.
Времето се разширява и свива. Ние го кътаме като скъперници или гледаме как се разпилява на вятъра. То прекъсва сънищата ни — нощем е точно оповестявано с напевен глас от нощната стража, която грубо ни буди. После над нас отново се спуска тишина. Когато съм сама в къщата, ми се струва безкрайно — минутите пълзят покрай мен.
В студиото на Ян обаче го умолявам да спре. Как е възможно пясъкът да се сипе толкова бързо? Но времето, прекарано тук, дори когато вече е свършило, няма край; то е винаги с мен. А сега то има нова движеща сила — девет месеца, които текат все по-бързо с неумолимото приближаване на ноември. От този момент нататък не мога да си представя нищо. През ноември прекрачваме навън от сградата и стъпваме в празното пространство пред нас, а този път някак не вярвам, че ще полетя.
Точно сега обаче времето ми се струва спряло. Ян и аз прекарваме деня в леглото му. Нямам представа за часа; уличните шумове навън сякаш са в друга държава, на мили разстояние. Той е изпратил Якоб вкъщи и е дал на Герит почивен ден. Запасил се е с храна за любовна обсада.
На пода, сред свалените ми дрехи, лежи възглавничката. Бременна съм само в петия месец; възглавничката е малка, зелена, кадифена; откраднах я от библиотеката. Сега, когато е отделена от тялото ми, изглежда абсурдно обикновена. Някак си се привързах към детето си от плат, моя мек съучастник.
Казвам:
— Скоро ще трябва да използвам голяма възглавница.
— Какво ще правим, София? Рано или късно ще се наложи да предприемем нещо.
— Живей за мига — отвръщам му безгрижно. — Нали това каза, когато рисуваше портрета ни? Улови го, докато можеш.
— Но какво ще стане, когато бебето се роди, дори и да избягаме, той ще ни намери.
— Ш-ш-ш, да не говорим за това сега.
— Ще ни преследва. Няма такова място, достатъчно далеч, където да можем да отидем.
Ян е прав. Осъзнахме, след като помислихме малко, че планът ни няма да проработи. Корнелис е могъщ човек, с връзки и влияние. Познава капитаните на корабите; как бихме могли да пътуваме, без да ни забележат? Дори да стигнем до Източните Индии, дори тогава няма да сме в безопасност. Корнелис поддържа връзки с търговците там, притежава плантация за подправки. Никъде на този свят няма да сме в безопасност.
— Бог ще ни даде отговор — отвръщам му аз.
— Наистина ли мислиш, че е на наша страна?
— Къде ти е Библията? Вземи един ключ.
Мария ме научи на това. Така общува с Бог, когато трябва да вземе някакво решение. Ян се връща в леглото, като носи Библията си. Тежи като паве върху колената ни. Затварям очи, отварям на произволна страница и слагам ръката му, която държи ключа, върху някакви думи.
— Чети на глас.
Той чете:
— Двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове… Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти..[27]. — Ян затваря Библията. — Ето ти отговора — смее се той, като се прекатурва отгоре ми.
Библията тупва тежко на пода; леглото се тресе.
Преди сън Ян избърсва лицето ми с топла вода. Клеча на нощното гърне. През това време той идва, коленичи до мен и развързва косата ми. Тези нежности ме карат да се разтапям от любов. Всеки предмет тук има сантиментално значение за мен, защото той го е докосвал. Дори прашните дъски на пода, защото носят тежестта му. Мирисът на ленено масло е по-благоуханен от всички подправки на Изтока.
Тази нощ спя в обятията му. Моят възлюбен е бял и румен, личен между десет хиляди други; бузите му — ароматен цветник, лехи с благовонни билки; устните му — крин, от който капе чиста смирна[28]. Никога преди не бях спала гола до млад мъж. Колко сладко е тялото му, колко сладък дъхът му! Спим, преплетени един в друг. Кожата му е стегната и гладка. Раздвижва се и се обръща, поема ме цялата в обятията си, дланите му обгръщат гърдите ми. Висока съм точно колкото него, създадени сме един за друг. Ходилата ни се докосват.
27
От Песен на песните, 4 и 5. — Бел. прев.
28
Пак там. — Бел. прев.