Треска за лалета
- Автор: Могак Дебора
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Треска за лалета». Краткое содержание книги:
Спирам се, вдишвайки аромата им. Има някаква чистота в любовта ни към цветята; тя е проява на уважение, непокварено от алчността. Лалетата са изключение от това правило; когато си помисля за тях, в мен се надига страст, залива ме срамна гореща вълна. Мисля си: Догодина ще засадя лалета в тази тясна леха. И тогава осъзнавам, че за мен няма да има догодина.
Крача из двора като осъден затворник. В тъмнината чувам как нещо изхрущява под обувката ми. Когато ме подготвяха за брака, ми казваха поговорката за охлюва: това е добра домакиня, носи си къщата, където и да отиде.
Ами, точно тази домакиня охлюв вече я няма; къщата ѝ — също.
34
Ян
ПИЕТЕР. Много те харесвам. Затова искам да ти предложа тази изгодна сделка. Правя го напълно безкористно и в знак на приятелство.
ХАНС: Слушам внимателно, приятелю.
ПИЕТЕР: Имам луковица от лалето „Арлекин“. Много красива разновидност, а освен това много се търси на пазара.
ХАНС: Но аз никога през живота си не съм се занимавал с цветя. Дори нямам градина.
ПИЕТЕР: Нищо не разбираш. Моля те, изслушай ме; не ме прекъсвай, защото кой знае, може би днес голямото богатство чука на вратата ти. Може ли да продължа?
ХАНС: Да, да, разбира се.
ПИЕТЕР: И така, луковицата „Арлекин“ струва сто флорина, а може би и повече. В името на нашето чисто (както вече казах) приятелство, ще ти я дам срещу петдесет флорина. Още днес, без никакво усилие, можеш да изкараш доста пари.
ХАНС: Това наистина е великолепно предложение. Нищо подобно не ми се е случвало преди. Само ми кажи, моля те, какво точно трябва да направя с този „Арлекин“? Все пак не мога да застана на някой ъгъл на улицата…
ПИЕТЕР: Ще ти кажа цялата тайна. Но я запечатай добре в паметта си. Защо е тази припряност?
ХАНС: Слушам те, просто съм малко замаян.
ПИЕТЕР: Направи точно както ти казвам. Отиди в хана „При лъва“. Попитай ханджията къде се събират търговците на луковици. Ще влезеш в стаята, която той ти посочи. Тогава някой ще каже с доста дрезгав глас (но нека това не те притеснява): „Влезе непознат“. В отговор ти трябва да започнеш да чикчирикаш като пиленце. От този момент нататък ще бъдеш включен в общността на търговците.
Съвременна пиеса, цитирана от З. Херберт, Натюрморт с юзда
Измина цяла седмица и сега Ян е в студиото си; напът е да сключи сделка с мъжа, когото се беше опитал да ограби. Изнервящо е да стои срещу него посред бял ден, но разбира се, няма начин мъжът да го разпознае. Това е единственият производител, за когото Ян е чувал — един клиент на таверна Петлето му беше дал името и му беше казал, че Клас ван Хоохеланде има значителни запаси, които пази зорко. Ян вече много добре знае какво е имал предвид.
Производителят на лалета е неспокоен. Изглежда, не го свърта на едно място, сякаш единственото, за което копнее, е да се върне обратно в дома си. Беше казал на Ян, че всичките му луковици вече са извадени и се съхраняват под ключ. В очите му проблясва налудничаво пламъче.
— Имам пет Semper Augustus — казва той, гласът му е дрезгав от вълнение. — Но те малко надхвърлят възможностите ви.
Проблемът е, че и луковиците, които е донесъл, също надхвърлят възможностите на Ян. Той разполага с парите от заложените бижута на София, собствените си спестявания, пари назаем от Матеус, но пак не му достигат. На този етап е нужно да закупи големи количества. Беше поръчал цяла торба с Гауда — червено-жълти, най-евтините от пламъкоподобните, няколко хиляди azen от някакви Адмирали, чието пълно име не разбра съвсем точно. Пропилях си времето да събирам данъци — шегува се Клас, — сега вече съм във флота. Ако Ян успее да инвестира повече сега, ще може да натрупа състояние, което буквално е въпрос на живот и смърт.
— Вземете някоя картина.
Той хваща Клас под ръка и го води към платната.
— Вземете Възкресение Лазарово, то струва тридесет флорина.
Ян изважда платна и панели и ги подпира на стената. Якоб, който стрива пигмент, го зяпва в почуда. — Вземете Жертва Авраамова, вземете Пейзаж с крави.