Треска за лалета

Искам да те държа в обятията си и да усещам как сънуваш. Думите му са жигосани в сърцето ми. Начинът му на изразяване е детински — Ян е слабо образован занаятчия, всъщност по-слабо, отколкото съм аз. Любовните му думи за мен винаги ще звучат тромаво.

Ще прекараме нощта заедно. Не само една нощ, а две! — заради ненаситната ми страст. Съпругът ми си мисли, че отивам в Утрехт. Вече писах на семейството си, за да ги уведомя за състоянието, в което се намирам. Те биха се радвали да ме видят. Чувствам се точно толкова виновна, че ги мамя, колкото се чувствам и пред Корнелис. По някое време наистина трябва да ги посетя, но все го отлагам — те ме познават толкова добре, че със сигурност ще разберат лъжата ми. Особено малката ми сестра Катарейн — тя има зорко око и ще отгатне, че има нещо подозрително. В някакъв момент ще трябва да се изправя лице в лице с тях, но още не съм готова.

Ела при мен и остани цялата нощ. Не мога да повярвам, че това наистина ще се сбъдне. Когато се промъквам в ателието му през деня, не можем да останем сами — чиракът му е там, а понякога и слугата му; веднъж бяхме прекъснати от някакъв мъж, който дойде да разгледа творчеството на Ян, и се наложи да се крия зад балдахина на леглото. Колкото до вечерите — дори когато съпругът ми не е у дома, сега е още по-опасно да излизам от къщи, тъй като лятото е в разгара си и навън е светло до девет. Загубих вярната си съучастничка тъмнината — това огромно наметало, което ме обгръщаше и предпазваше по-добре от моето собствено. Дори когато успявам да се измъкна, разполагаме само с един час. Тръбата на нощната стража зазвучава в десет и всички, които са навън, се прибират по леглата си. Каква безупречна трудолюбива нация сме. В леглата преди десет, верни съпрузи и верни съпруги. Това не е град за любовници, защото на онези, които остават навън до късно, се гледа с подозрение.