Кралство на пепелта

Сол, чието лице беше опръскано с кал, въздъхна през носа си. Аристократичен нос, отбелязвал си бе наум Едион още докато бяха деца. Лордът открай време беше повече учен, отколкото воин, но изглежда, че суровите години го бяха школували по отношение на доста съществени неща.

- Не много, слава на боговете! Най-много двеста воини.

През изтеклите седмици Едион се беше уверил, че кроткият му глас е просто заблуда. Навярно оръжие само по себе си, за да го възприемат околните като добродушен и слаб. За да прикрива острия си ум и още по-изострените си инстинкти.

- А твоят фланг? - обърна се Едион към Рен.

Рен прокара ръка през тъмната си коса, отронвайки люспи изсъхнала кал.

- Едва ли повече от сто и петдесет.

Едион кимна. Значително по-добре, отколкото бе очаквал. Удържали бяха фронта благодарение на воините от Гибелния легион, които бе разпръснал сред тях. Валгите се постараха да запазят редиците си, но щом се проля първата човешка кръв, ги обхвана бойна ярост и мълниеносно загубиха контрол независимо от крясъците на командирите си.

Бяха само обикновени валгски войници, без нито един принц сред тях. Едион обаче знаеше, че това не е повод за радост.

Знаеше, че петхилядната войска, която Ераван бе изпратил да нападне в засада корабите на Галан Ашривер край Илиум, а после да се отправи към Елдрис, бе просто част от тактиката му за изтощаване на противника. Войска без илкени, вещици и Копои на Уирда.

Въпреки това трудно ги изтребиха. Биеха се по-неуморно от повечето човеци.

Рави погледна картата.

- Да се оттеглим ли към Оринт? Или да тръгнем към границата?

- Дароу ни нареди да отидем в Оринт, ако оцелеем - измери го смръщено Сол, несъмнено защото във въпроса на брат му ясно си пролича накъде желае да поеме.

Дароу, твърде стар, за да се сражава, беше останал в резервния лагер на трийсетина километра преди техния. Следващата отбранителна линия, в случай че петхилядната войска някак успееше да потъпче една от най-могъщите армии на Терасен. Дароу със сигурност бе разбрал за победата им и вероятно се готвеше да замине за столицата.

Едион погледна Рен.

- Според теб дядо ти може ли да убеди Дароу и другите лордове да продължат на юг?

Сякаш съветът водеше войната. Пълен абсурд. Да защитава пред лордовете всяко свое решение, всеки избор на бойно поле. Да ги убеждава в правотата си.

Като че войските не се бяха събрали заради кралицата си, заради призива на Елин. Като че Гибелният легион би служил другиму.

Рен въздъхна към високия таван на шатрата. Просторно, необзаведено помещение. Не бяха разполагали нито с времето, нито със средствата да го превърнат в истинска военна шатра, задоволявайки се с креват, няколко мангала и голямата маса. И медна вана зад завесата в дъното. Веднага щом приключеше срещата, щеше да намери някого, който да му я напълни.

Ако Елин беше тук, щеше да му стопли водата за секунда. Гърдите му натежаха.

Ако Елин беше тук, с един огнен дъх щеше да изпепели петте хиляди вражески войници, които те се измъчиха да убиват днес.