Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Е, значи вече си имаме план — отбеляза Майка.
— Ако успеем да се доберем до острова до единайсет часа — обади се Шампион. — Само по себе си това ще е изключително трудно.
Скофийлд кимна.
— Докато правим това, доктор Иванов ще се опита да открие наскоро добавена сателитна антена някъде в комплекса. Ако всичко останало отиде по дяволите, последната ни възможност е унищожим връзката им и да поискаме ядрен удар по самите нас. Някакви въпроси?
Никой не каза нито дума. Всички си мислеха какво всъщност означава тази последна опция.
— Аз имам въпрос. Към него — каза Майка и кимна към Иванов. — Кой скапаняк проектира и строи оръжие за глобално унищожение като това?
Иванов се усмихна сковано.
— Отговорът може да не ви хареса. Виждате ли, ние откраднахме плановете на атмосферното устройство и на целия комплекс от една свръхсекретна лаборатория във военновъздушната база Нелис в Съединените щати. Вашата страна е проектирала това ужасно оръжие. Ние само го направихме.
Скофийлд кимна към армираната стъклена врата и рунтавата бяла мечка от другата й страна.
— Ами те? Каква е историята с мечките?
— Те бяха друг експеримент — отвърна Иванов. — Експеримент, който се разви зле.
— О, само това не. Какво сте им направили — попита Хлапето.
— Това не беше мой проект и аз не бях съгласен с него — каза Иванов. — Идеята не се различава особено от прочутите американски тестове с делфини. Опитвахме се да научим мечките да изпълняват определени военни задачи. Полагане на мини, закрепване на експлозиви към подводници. На една група обаче бяха давани специални променящи настроението вещества, които трябваше да засилят агресивните им инстинкти. Целта беше да ги превърнат в свръхагресивни бойци от първата линия, които да се нахвърлят срещу противника и да всеят ужас.
Ема Доусън беше шокирана.
— Опитвали сте се да направите белите мечки по-агресивни? И послушни? Да не сте полудели?
Иванов сви рамене.
— Неотдавна имаше подобен американски проект с горили, провеждан на един остров в Тихия океан, известен като Адския остров.
При тези думи Майка хвърли поглед към Скофийлд, но той поклати едва забележимо глава и попита:
— И експериментът беше неуспешен, така ли?
— Да. Дрогата предизвика хаос в примитивните мозъци на мечките и те станаха ужасно агресивни, умопобъркани от ярост. Започнаха да нападат дресьорите си и другите мечки. Освен това започнаха да проявяват голяма находчивост и непрекъснато се измъкваха от клетките си.
— Нападали са другите мечки. — Скофийлд си спомни мъртвата бяла мечка, която бяха видели върху плаващия лед сутринта, разкъсана на парчета от нещо. — И бягат от клетките си. Момент, да не би да искате да кажете, че мечките в лабораторията не са затворени там?
— О, не — отвърна Иванов. — До лабораторията може да се стигне и по други начини — пукнатини в покривния купол, аварийни изходи… Когато остров Дракон беше закрит през деветдесет и първа и започнаха да изпращат само минимални екипи, ние просто оставихме мечките на произвола на съдбата. Могат да влизат и да излизат свободно. Точно тези са предпочели да останат тук.
Ема поклати глава.
— Просто сте ги оставили? Вие да не сте луди?
Скофийлд гледаше обикалящите зад бронираната стъклена врата зверове.
— Умопобъркани бели мечки. Само това ми трябваше…
— Ъ-ъ-ъ, капитане… — обади се Зак, който гледаше в обратната посока, надолу към водата зад тях. Беше приклекнал на ръба на дока до Бърти. — Какво е това?
Скофийлд се обърна…
… и го видя.
Зловещо зеленикаво сияние от дълбините.
Движеше се, растеше, идваше все по-близо.
Забърза към ръба, грабна Бърти, обърна го наопаки и потопи лещите на малкия робот под водата, като държеше дисплея над повърхността.
— По дяволите!