Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

Чувствайки се груб и несръчен, той се опита да я възбу­ди, целуваше я, когато тя му разрешаваше, галеше я с ръце, с устни, притискаше се към нея. Тя не спря да говори, продъл­жаваше да го обсипва с подробности от живота си в дълъг, разпокъсан монолог. Тий се чувстваше като животно, реши­ло да наложи своето, но не се отказваше, напредваше бавно и нежно, макар и тромаво, опитваше се да я увлече със себе си. Готов беше да спре в мига, когато го поиска, но досега няма­ше такъв случай, въпреки странното ѝ поведение по време на любовната игра. Когато най-сетне смъкна ръка към слабини­те му и го хвана с ръка, хватката ѝ бе толкова силна, че той едва не се изпразни в ръката ѝ, но и сега тя не си затвори уста­та и не престана да се оплаква от живота. Сякаш умът и тяло­то ѝ бяха заети в две напълно отделени една от друга дейнос­ти...

Когато разбра, че не може да се въздържа повече и влезе със силен тласък в нея, тя бе толкова стегната, че пак си по­мисли (както всеки път досега): „Не е за вярване, че е родила две деца!“ Тя ахна и най-сетне замълча. Опита се да поддър­жа бавен ритъм, но - пак както винаги! - не успя. Външното ѝ безразличие и неохотата, с която го допускаше до себе си - но все пак го приемаше, - така го възбуждаше, че го лишава­ше от способността да изчаква много. Скоро навлезе в пос­ледния си спазъм, но тя стегна бедра и затрудни тласъците му. Всеки път се питаше защо го прави: дали е прекалено го­лям за нея - или може би тежестта му я плашеше и тя се опит­ваше да го обуздае, за да се защити? А дали не го стиска така от страст? Сега обаче вече бе твърде кьсно да се спре. И той се бореше срещу силата на краката ѝ, опитвайки се да про­никне в нея пълно и бързо, но не успя - загърчи се в оргазъм, преди да постигне желанието си... Стенеше и усещаше в уста­та си пелиновата горчивина на нереализираност - чувстваше се егоист и некомпетентен като юноша, който свършва, пре­ди да е започнал...

Едва сега тя се оживи, обърна се върху него и завъртя тяло в бесен ритъм срещу неговото - дишаше дрезгаво, не­равномерно, жадно търсеше личното си задоволяване. Тий се опита да остане с нея, принуждавайки се със стиснати зъби да не се оттегля, да не се отпуска. Тя не му даде и миг отдих, никакъв шанс да дойде на себе си, никаква отстъпка пред ес­тествената му нужда от пълна почивка поне за малко... Вър­теше се задъхано върху него в безмилостен ритъм, дереше, теглеше, стържеше - сексуално побесняла фурия... Искаше му се да извика, да я отблъсне от себе си, да я накара да спре, но никога не привеждаше желанието си в действие, предава­ше се напълно на волята ѝ и я оставяше да го прави както иска...

Когато най-сетне постигна своя върхов момент с приг­лушен виещ звук и падна върху него, малките ѝ гърди се сплес­каха върху неговите, а лицето ѝ бе мокро от сълзи. Лежеше върху него и плачеше тихо - в този момент беше една напъл­но друга жена. Обичаше я най-много сега, когато сълзите ѝ мокреха тялото му и той можеше да целува бузите ѝ и да я обгръща с ръце, като че ли изграждаше щит между нея и све­та. Само през тези кратки минутки той не се чувстваше нес­ръчен любовник, не се усещаше некомпетентен. Напротив, чувстваше се силен исполин, възвисяващ се покровителстве­но над нея и преливащ от нежност. И Тий обгръщаше крехко­то ѝ тяло със силни ръце, сякаш се опитваше да задържи за вечни времена това мимолетно чувство в щита на прегръдка­та си заради тях двамата. Когато я питаше защо плаче, тя са­мо поклащаше глава и се обръщаше настрани, така че той скоро престана да пита и без задръжки се отдаваше на приятната фантазия, че плаче заради него, плаче, защото той бе ус­пял да я докосне така дълбоко и да я трогне така силно, както тя трогваше него.