Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

Той пое дъх, постави ръце на колената ѝ и се опита да ги отдели от тялото си. Тя се съпротивлява за миг на упражне­ния обратен натиск, после охлаби стяга си, разочарована от него. Повися малко на врата му, принуждавайки го да се на­веде напред, поставяйки гърба му на изпитание, после леко скочи на нозете си.

Тий усети, че не бе отговорил на очакванията ѝ да из­държи на натиска, докато очите му не се насълзят. Поиска да коригира нещата и посегна да я вдигне пак така, че тя отново да обхване с крака кръста му - искаше да си даде още един шанс да изпълни желанието ѝ, но тя очевидно вече бе забра­вила за станалото преди няколко минути. Сега стоеше на края на одеялото и жадно поглъщаше гледката пред очите си.

— Страхотна е, нали?

— Да - отговори Тий, разрешавайки си за пръв път да обгърне панорамата пред тях с поглед.

— Не, ти всъщност не я виждаш както трябва - сгълча го тя.

Тий погледна водната повърхност далеко под краката им, посребрена под лъчите на утринното слънце, огромната зеле­на шир на дърветата, които скриваха под бухналите си коро­ни къщите и пътищата между тях, бледия лазур на небето, напръскан с високи прозрачни облачета, наподобяващи фина дантела. Над главите им бавно кръжеше ястреб, понесен от ранните, отвесно издигащи се потоци топъл въздух: нетрепващите му криле изглеждаха като неподвижно закрепени в пространството. Струваше му се, че възприема правилно не­щата, но не беше сигурен... Искаше му се да ги вижда през нейните очи.

— Красиво е - заяви той. Пристъпи към нея и обхвана с длани кръста ѝ. Пръстите му почти се срещнаха. - И ти си красива.

Тя поклати глава и му даде да разбере, че греши, че не разбира, че не съумява да види нещата, които вижда тя.

И той пак усети, че не я харесва чак толкова много - винаги изпитваше това усещане, когато бе с нея. Но щом бе далеко, се гърчеше от желание и остра нужда да я държи в ръцете си, копнееше за закръглените извивки на тялото ѝ, за романтиката на връзката им, за нежността... която всъщност се проявяваше толкова рядко в нейно присъствие. За миг той се запита защо беше с нея, защо се подлага на такива изпита­ния за една жена, която фактически не харесва... но допирът до тялото ѝ му напомни защо...

Притегли я нежно към себе си и притисна слабини срещу нея, пак зарови лице в косата ѝ. Тя го предизвикваше - вну­шаваше му желание да крещи, лишаваше го от сила. Когато я целуваше понякога, разлюляваше го такава буря от емоции, че се разтреперваше и коленете му омекваха. Ценеше я високо именно защото го караше да се чувства така. Държеше на нея, защото тя го караше да я желае.

— Иска ми се да се понеса над долината като онзи яст­реб - извика тя и разпери ръце. Той целуна врата ѝ, грабна една от ръцете ѝ и прокара длан от китката до мишницата ѝ, извличайки сладостно удоволствие от влагата по кожата ѝ, от малките мускули, силни и твърди, под нея. Тя като че ли не усещаше ласката му все още под въздействието на величест­вената панорама, която се разстилаше пред тях.