Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Вече се беше ориентирал къде се намират – Мей беше минала през тази част на града, след като го взе от гарата. Не бяха много далеч. Той се вля в автомобилната колона и отпраши по пътя. От двете страни на пътя вече се издигаха предимно блокове с апартаменти. Той отново зави и излезе на магистралата…

Над тях се появи силен шум и внезапно се озоваха в кръг от силна бяла светлина. Прожектор на хеликоптер.

— Това полицията ли е? – попита той, принуден да крещи, за да бъде чут. Хеликоптерът летеше ниско над пътя. Край витлата му се заформяха вихрушки.

— По-лошо! – изкрещя София в отговор. – Това е съпругът ми!

— Чейс! – избоботи отгоре Юен през високоговорителя. – Веднага спри мотора и освободи жена ми!

— Искаш ли да го направя? – попита Чейс. София поклати глава. – Нито пък аз. – Той ускори и започна да лавира между наблъсканите автомобили, провирайки се през всеки процеп, който успееше да открие. Прожекторът го следваше като Божи пръст.

— Чейс! Последно предупреждение! Веднага спри!

— Продължавай! – заповяда му София. – Почти стигнахме! Освен това той е в хеликоптера – какво може да ни направи? Отговорът дойде след миг, когато хеликоптерът се сниши още повече, почти достигайки височината на уличните лампи и телефонни кабели, и заръмжа над главите им. Заслепяващата светлина беше насочена право към тях.

Чейс присви очи от яркия блясък, избягвайки на косъм сблъсъка със задницата на рязко спряла кола, чийто шофьор бе заслепен от светлината. Той разбра какво смята да прави Юен – хеликоптерът се беше отправил към големия площад пред станцията. Или щеше да увисне ниско над него и да им блокира пътя, или направо щеше да кацне и да изпрати още хора по петите им.

Зад тях скърцаха спирачките на колите, чийто шофьори също бяха заслепени. Силните удари от сблъсъци, придружени от скърцане и хрущене, прорязваха като изстрели монотонния гръмотевичен звук на хеликоптера. Движението по магистралата замря и отвсякъде започнаха да надуват клаксони.

Чейс вече виждаше от дясната си страна гарата – изградения от метал и стъкло терминал в предната част на огромната щръкнала стоманена тръба, където всъщност се намираха пероните. Хеликоптерът започна да се отдалечава от пътя, като се насочи право към паркинга пред сградата.

Последен шанс...

Чейс отново даде газ и се запромъква между спрелите превозни средства. Ръцете на София го бяха обгърнали здраво през кръста. Докато приближаваха станцията, хеликоптерът не отместваше прожектора от тях. Главният вход се намираше в основата на изпъкналата стъклена стена, на половината път по протежение на сградата — но сега хеликоптерът кръжеше точно пред нея и блокираше пътя им.