И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]

– Така ли? – прошепна тя, заинтригувана от новината.

– Няма да навлизам в подробности, но да. Вие поне бяхте любезна.

Тя ококори очи и надникна към другите момичета, чудейки се коя ли от тях се беше държала грубо с мен. Радвах се, че бях проявил дискретност, тъй като едва снощи бях наречен „безхарактерен“, а това беше тайна.

– И така, Крис, разкажете ми за семейството си – подканих я аз.

Тя сви рамене.

– Съвсем обикновено, бих казала. Живея с родителите си, и двамата са професори. Мисля, че и аз бих искала да преподавам някой ден, макар че опитвам и да пиша. Единствено дете съм и чак сега започвам да свиквам с факта. Години наред умолявах родителите си да ми родят братче или сестриче. Така и не склониха.

Усмихнах се. Трудно беше да си сам.

– Вероятно защото са искали да съсредоточат всичката си любов върху вас.

Тя се изкиска.

– Вашите така ли ви разправят?

Замръзнах. Все още никой не ми беше задавал въпрос за мен.

– Е, не съвсем. Но ви разбирам – отвърнах уклончиво аз. Тъкмо се канех да продължа по сценарий, но тя ме изпревари.

– Как се чувствате днес?

– Добре. Малко е стресиращо – отвърнах с неочаквана искреност аз.

– Поне не ви се налага да носите рокля – коментира тя.

– Но представете си колко забавно щеше да е, ако и аз се бях появил с рокля.

От устата ù се търкулна звънък смях и аз отвърнах със същото. Сравних Крис със Селест и ми се сториха напълно противоположни. В нея имаше нещо толкова благоразумно. След разговора ни не бях научил нищо за личността ù, тъй като тя постоянно го насочваше към мен... освен че беше истински добър човек.

Мина почти цял час, преди да стигна до Америка. В промеждутъка между първото момиче и нея в съзнанието ми вече се бяха откроили три стабилни кандидатки, включително Селест и Крис, които несъмнено щяха да се превърнат в любимки на публиката. Момичето точно преди нея обаче, Ашли, беше толкова отчайващо неподходящо за мен, че прогони всички позитивни мисли от главата ми. А когато Америка стана и тръгна към мен, не можех да мисля за нищо друго, освен за нея.

В очите ù, умишлено или не, блещукаше палаво пламъче. Спомних си как се беше държала предишната вечер и осъзнах, че си имам работа с чистокръвна бунтарка.

– Америка, значи? – пошегувах се аз.

– Точно така. Сигурна съм, че бях чувала някъде и вашето име, но ще бъдете ли така добър да ми припомните?

Засмях се и я поканих да седне. После се приведох към нея и прошепнах:

– Спахте ли добре, мила?

Погледът ù казваше, че си играя с огъня, но на устните ù се появи усмивка.

– И днес не съм ви „мила“. А за да отговоря на въпроса ви: след като дойдох на себе си, успях да заспя спокойно. Толкова ми беше уютно, че прислужниците едва ме издърпаха от леглото. – Последното изречение произнесе така, сякаш ми доверяваше тайна.

– Радвам се, че сте отпочинали, ми... – Трябваше да изкореня този навик при разговорите си с нея. – Америка.

Тя видимо оцени жеста ми.