Двор от скреж и звездна светлина

— Изобщо не се случват.

Вярно. Много от новите ни съюзници заявиха, че са прекалено заети покрай разрухата след войната и ще могат да водят преговори чак напролет.

— Няма да те пращам за цели месеци. Само ще отскачаш тук и там. На небрежни визити.

— Небрежни, но все пак с посланието, че ако някой се осмели да проникне в човешките земи, ще го унищожим.

Засмях се.

— Нещо такова. Аз е подготвил списък с кралствата, които най-вероятно биха се изкушили да пресекат границата.

— Но кой ще поеме Двора на Кошмарите, докато аз скитам по континента?

— Аз ще го поема.

Кафявите й очи се присвиха.

— Надявам се не го правиш, защото не вярваш, че съм способна да се справя с Кеир?

Опасна, опасна територия.

— Не — отвърнах искрено. — Мисля, че си напълно способна. Знам го. Но в момента талантът ти ми е нужен другаде. Щом Кеир иска да гради връзки с Двора на Есента, нека. Каквото и да са намислили с Ерис, знаят, че ги наблюдаваме и колко безразсъдно би било да ни ядосат. Само една дума на Берон, и главата на Ерис ще хвръкне.

Изкушаващо. Толкова беше изкушаващо да осведомя Великия господар на Есента, че най-големият му син ламти по трона — и беше готов да го превземе със сила. Но бях сключил сделка и с Ерис. Навярно глупава, но времето щеше да покаже.

Мор зачопли шала си.

— Не се страхувам от тях.

— Знам.

— Просто… когато съм толкова близо до тях, като ги гледам заедно… — Тя пъхна ръце в джобовете си. — Сигурно и ти така се чувстваш покрай Тамлин.

— Ако това ще те успокои, братовчедке, държах се доста зле на срещата ни онзи ден.

— Мъртъв ли е?

— Не.

— Тогава бих казала, че си се овладял, похвално.

Засмях се.

— Колко кръвожадно от твоя страна!

Тя сви рамене и пак отправи поглед към реката.

— Заслужава го.

Наистина го заслужаваше.

Мор ме изгледа с ъгълчето на окото си.

— Кога трябва да замина?

— Поне след няколко седмици, може би месец.

Тя кимна и се умълча. Хрумна ми да я попитам дали я интересува къде сме решили с Азриел да я пратим най-напред, но мълчанието й беше достатъчно красноречиво. Щеше да отиде навсякъде.

Заточението й в двора ни беше продължило твърде дълго. Войната почти не се броеше. Може би щеше да потърпи още месец или дори няколко години, но виждах как невидимата примка се затяга около врата й с всеки ден, прекаран тук.

— Почини си няколко дни, за да помислиш на спокойствие — предложих й.

Тя завъртя глава към мен и златистата й коса проблесна на светлината.

— Каза, че се нуждаеш от помощта ми. Не ми изглежда да имам избор.

— Винаги имаш избор. Ако не искаш да заминеш, ще се съобразя с желанието ти.

— И кого ще пратиш вместо мен? Амрен ли?

Тя ме изгледа многозначително.

Засмях се отново.

— Определено няма да е Амрен. Не и ако държим на мира. — После добавих: — Просто ми направи услуга и си помисли добре, преди да се съгласиш. Приеми го като предложение, не заповед.