Двор от скреж и звездна светлина

Загатнатата заповед да напуснат масата не им убягна. Тримата станаха едновременно, хвърлиха картите и грабнаха питиетата си.

— Ще отидем да презаредим — обяви златокосият.

Като стигнаха до бара, достатъчно разумни да не хвърлят поглед през рамо, седнах на паянтовия стол, доскоро зает от тъмнокосия елф.

Неста вдигна бавно очи към мен.

Облегнах се в стола и дървото проскърца.

— Е, с кого от тримата щеше да се прибереш тази вечер?

Неста събра картите си на купчинка и ги остави на масата с лицето надолу.

— Не бях решила.

Ледени, безизразни думи. Напълно съвместими с изражението по лицето й.

Аз просто изчаках.

Неста също чакаше.

Неподвижна като животно. Като смъртта.

Някога се чудех дали това не е силата й. Проклятието й, дарено от Котела.

Но досега, дори в онези мигове на сблъсъка с Хиберн, не бях разпознала у нея нищо, взето от смъртта. Само необуздана мощ. Резбарят обаче ми беше разказал за смъртната й дарба. И аз самата бях видяла студената й ярка искра в очите на сестра ми.

Всъщност не и от месеци насам.

В последно време почти не се срещахме.

Изтече минута. И още една.

Помежду ни увисна пълна тишина, с изключение на ведрата музика от четиричленния оркестър в другия край на пивницата.

Щях да я почакам. Цяла нощ, ако се наложеше.

Неста се облегна в стола си, явно взела същото решение.

Залагам на сестра ти.

Млъквай.

Започвам да измръзвам.

Илириански лигльо.

Рис се изкикоти мрачно и връзката отново утихна.

— Другарят ти цяла нощ ли възнамерява да стои на студа?

Примигах, чудейки се дали някак е доловила мислите помежду ни.

— Защо реши, че е тук?

Неста изсумтя.

— Където отиде единият, там е и другият.

Сдържах всички възможни отговори, които изскочиха на езика ми.

Вместо това я попитах:

— Илейн те е поканила на вечеря днес. Защо не дойде?

По лицето на Неста се изписа бавна, остра като нож усмивка.

— Исках да чуя изпълнението на музикантите.

Погледнах към оркестъра. Музикантите наистина бяха по-талантливи от обичайните кръчмарски свирачи, но оправданието не струваше.

— Илейн искаше да присъстваш.

Аз исках.

Неста сви рамене.

— Можеше да яде тук с мен.

— Знаеш, че Илейн не би се чувствала добре на подобно място.

Тя вдигна едната си изящна вежда.

— Подобно място? И що за място е това?

Доста глави започваха да се обръщат към нас. Велика господарка — аз бях Велика господарка. Обиждайки пивницата и посетителите й, нямаше да си спечеля много поддръжници.

— Илейн не обича да е сред много хора.

— Някога не беше такава. — Неста завъртя кехлибарената течност в чашата си. — Обожаваше да ходи по балове и сбирки.