Двор от скреж и звездна светлина

— Кеир ще дойде скоро, нали?

Рядко го наричаше свой баща. Напълно разбираемо. Той не се държеше като неин баща от векове. Дълго, преди онзи непростим ден.

— Да.

Успявах да го държа настрана след края на войната — готвех се за неизбежния миг, в който щеше да реши, че с колкото и работа да го затрупвах, колкото и да прекъсвах срещите му с Ерис, на всяка цена ще посети града ни.

Навярно сам си го бях навлякъл, като държах границите на Изсечения град затворени толкова време. Навярно ужасните им традиции и тесногръдието им се бяха задълбочили в изолацията. Нищо чудно, че проявяваха такова любопитство към Веларис. Макар че желанието на Кеир да посети града ни произтичаше от една-единствена нужда: да тормози дъщеря си.

— Кога?

— По всяка вероятност през пролетта.

Гърлото на Мор подскочи и лицето й придоби онова студено изражение, което рядко виждах по него, което ме накара да изтръпна, главно защото аз го бях предизвикал.

Повтарях си, че си е струвало. Мраконосците на Кеир изиграха важна роля за победата ни. И претърпяха големи загуби. Кеир беше долно копеле във всяко отношение, но поне изпълни своята страна от сделката.

Затова нямах друг избор, освен да изпълня моята.

Мор ме огледа от глава до пети. Бях облякъл черен жакет от дебел вълнен плат и крилата ми ги нямаше. Крилата на Касиан и Азриел мръзнеха в студа, но това не значеше, че и моите трябва да мръзнат. Останах неподвижен, позволявайки на Мор сама да си направи заключение.

— Вярвам ти — отсъди тя накрая.

Сведох глава.

— Благодаря.

Тя махна с ръка и продължи надолу по чакълестата алея на градината.

— Но все пак ми се иска да имаше друг начин.

— И на мен.

Мор усука краищата на дебелия си червен шал и ги пъхна в кафявото си палто.

— Ако баща ти дойде — подхванах аз, — мога да уредя теб да те няма.

Нищо, че тя подкладе невинния сблъсък с камерхера и Ерис миналата вечер.

Братовчедка ми се намръщи.

— Веднага ще разбере, че се крия. Няма да му доставя това удоволствие.

Не посмях да я питам дали според нея и майка й ще дойде. Не обсъждахме майка й. Никога.

— Каквото и да решиш, ще те подкрепя.

— Знам.

Тя спря между два ниски чимширови храста и загледа ледовитата река.

— Азриел и Касиан ще ги следят като ястреби през целия им престой тук. От месеци планират охраната.

— Така ли?

Кимнах сериозно.

Мор въздъхна.

— Ще ми се да можехме да ги заплашим, че ще пратим Амрен да разруши Изсечения град.

Изсумтях, отправяйки поглед отвъд реката, към квартала, почти скрит зад един хълм.

— Донякъде се питам дали и на Амрен не й се иска същото.

— Предполагам, ще й поднесеш много хубав подарък.

— Нийв направо подскачаше от радост, когато си тръгнах от магазина.

Мор се засмя тихо.

— Какво купи на Фейра?

Пъхнах ръце в джобовете си.

— Разни неща.