Двор от скреж и звездна светлина
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722069
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Двор от скреж и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Надеждата сгрява и най-студената нощ. Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка. Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите ѝ хора имат повече рани, отколкото е очаквала - белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.
Думите й загатваха достатъчно: Но вие с двора ти ни довлякохте насила в този свят. Отнехте й радостта.
— Ако си беше направила труда да дойдеш вкъщи, щеше да видиш, че вече се съвзема. А и баловете са съвсем друго нещо. Илейн никога не е ходила по кръчми.
Неста отвори уста, готова отново да ме отклони от причината за посещението ми. Затова я прекъснах:
— Това не е важно.
Стоманените й очи се впиха в моите.
— Ще кажеш ли защо си дошла тогава? Развали ни играта.
Хрумна ми да разпилея картите им по оплискания с бира под.
— Слънцестоенето е вдругиден.
Никаква реакция. Дори не мигна.
Преплетох пръсти и ги поставих на масата между нас.
— Как да те убедя да дойдеш?
— Заради Илейн или заради теб?
— И двете.
Сестра ми пак изсумтя, после плъзна поглед из помещението, чиито посетители старателно се преструваха, че не ни гледат. Без да питам, знаех, че Рис е защитил разговора ни с невидима стена срещу подслушващи уши.
Накрая Неста върна очи към мен.
— Значи искаш да ме подкупиш?
Не трепнах.
— Проверявам дали си склонна да размислиш. Дали не мога да те убедя някак.
С върха на показалеца си Неста плъзна купчината карти по масата, разпервайки ги като ветрило.
— Дори не празнуваме слънцестоенето. Не празнуваме нищо.
— Май трябва да опиташ. Може да ти хареса.
— Вече казах на Илейн — вашият живот е отделен от моя.
Отново посочих с поглед кръчмата.
— Защо? Защо толкова държиш да се откъснеш от нас?
Тя се облегна в стола си и скръсти ръце.
— Защо да ставам част от веселата ви дружинка?
— Ти си ми сестра.
Пак онзи празен студен поглед.
Изчаках.
— Няма да дойда на тържеството ви — обяви тя накрая.
Щом Илейн не беше успяла да я убеди, аз нямах никакъв шанс. Не знам защо не го проумях по-рано. Преди да си загубя времето. Въпреки това направих един последен опит. Заради Илейн.
— Татко би искал да…
Не смей да довършваш това изречение. Звукоизолиращата бариера около нас не можеше да скрие как сестра ми оголва зъби. Как извива пръсти като нокти на граблива птица.
Носът й се сбърчи в неприкрита ярост и тя изръмжа: Върви си.
Сцена. Правехме крайно неблагоприятна сцена. Затова станах и свих ръце в юмруци до тялото си, за да спрат да треперят.
— Моля те да дойдеш — казах и се обърнах към вратата. Пътят до нея ми се стори много по-дълъг, отколкото на влизане. Трябваше да мина покрай тълпа от зяпащи лица.
— Наемът — заяви Неста на втората ми крачка.
Спрях.
— Какво за наема ти?
Тя отпи от чашата си.
— Трябва да се плати другата седмица. В случай че си забравила.
Говореше напълно сериозно.
Отвърнах с каменен тон:
— Ела на слънцестоенето и ще уредя да ти го платят. Неста отвори уста, но аз пак се обърнах и тръгнах към вратата, отвръщайки гордо на всеки втренчен поглед в пивницата.
Усещах как и този на сестра ми се впива между плешките ми през целия път до изхода. През целия полет до дома.
Глава 14
Въпреки че работниците се трудеха неуморно, градът нямаше да си възвърне някогашния облик в близките години. Особено по бреговете на Сидра, където Хиберн бе нанесъл най-много поражения.
От именията и домовете по югоизточната извивка на реката бяха останали само руини, градините им бяха избуяли, а навесите за лодки почти бяха потънали в кротките тюркоазени води.
Бях отраснал в тези къщи, по забави и пирове, които продължаваха цели нощи, гледайки състезанията с лодки по Сидра от хълмистите им ливади под жаркото лятно слънце. Познавах фасадите им като лицата на приятелите си. Домове, построени дълго преди аз да се родя. Очаквах да продължат да съществуват дълго след мен.
— Случайно да знаеш кога семействата планират да се върнат?
Въпросът на Мор заглуши хрущенето на светлите камъчета под краката ни, докато крачехме по заснежените алеи на едно от именията.
Беше ме намерила след обяда, който напоследък протичаше в оскъдна компания. Фейра и Илейн бяха излезли да пазаруват, затова когато братовчедка ми се появи във фоайето на градската къща, я поканих да се разходим заедно.
От доста време не го бяхме правили.
Не си въобразявах, че след края на войната всички рани са зараснали. Особено тези между мен и Мор.
И нямаше как да не призная пред себе си, че от отдавна отлагах тази разходка, тя — също.