Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

Ваалшамин й протегна ръка.

Когато отвори по-добре очи, тя видя отляво слаба бяла светлина, много бледа. Нещо като кръгъл облак, добре изпъкващ в мрака. Дневна светлина! Просека, която излизаше навън. На десет или петнайсет крачки! Тя се затича, надавайки вик на радост, който приличаше повече на животинско ръмжене, защото гърлото й беше задръстено с прах. Зиновия се потопи в светлината и свежия въздух заслепена, покрита с прах.

Оказа се не на улица, а в двора на къща. Къща, наполовина затрупана с пръст. Чу глас, който извика:

— Ей, гледайте! Един излиза.

Две фигури се приближиха, пробивайки сивотата на прахта. Мъже. Един римски офицер с безупречна униформа – само с леко почерняла броня, и палмирски войник с изпочупени черни зъби. Двамата се взряха в нея с еднакво изумление.

Римлянинът попита:

— Кой си ти?

Другият се провикна:

— Центурионе! Това е жена!

Зиновия свикваше със светлината. Раздразнените й очи се насълзиха. Тя не отговори и търсейки накъде да избяга, откри в срещуположния ъгъл на двора коридор, който като че никой не охраняваше.

Центурионът я хвана за ръката.

— Какво правиш тук? Персийка ли си? Къде са останалите, там долу?

Палмирският войник се пошегува:

— Ето ги колко са смели персите! Да пратят жени да срутят мините! И можеш да си сигурен, че тая, освен това е и шпионка!

Нов тътен отекна в галерията. После още един, по-силен, близо до къщата. Мъже се разкрещяха на покрива. Зиновия откри двайсетина готови за бой войници, които ръкомахаха там.

— Кулата пропада! Кулата, центурионе!

Римлянинът погледна нагоре. Зиновия се възползва от това и скочи между двамата мъже. Палмирският войник обаче беше по-пъргав, отколкото тя си представяше. Той сграбчи края на туниката й и се опита да й прегради пътя.

— Полека, кукличке! Не тичай толкова бързо!

Без да се колебае да прояви жестокостта си, Зиновия заби коляно в слабините на войника. Той отвори широко уста, без да издаде звук. Не изпускаше туниката й, не толкова, за да я задържи, колкото за да остане прав.

Тя дръпна тъканта с всички сили. Туниката се скъса, разголвайки гърдите й. Войникът спря да се бори. Мигайки с клепачи, той я загледа колкото очарован, толкова и учуден.

— О, богове, тая проклетница наистина е жена!

Римлянинът обаче не се любуваше на гърдите й. Той вече вдигаше двуострия си меч. Зиновия събра цялата си останала сила, за да се освободи и се затича към коридора, изоставяйки част от туниката си в ръката на войника.

Ваалшамин още веднъж реши вместо нея. Обезумели крясъци се чуха на покрива:

— Персийските стрелци с лъкове заемат позиции!

— Центурионе, персийските конници се подреждат във формата на квадрат!

— Каменохвъргачката вече не може да ги удари, кулата е на парчета! Те ще щурмуват през процепа.

— Центурионе! Те се строяват!

Зиновия погледна назад през рамо. Центурионът и палмирският войник й бяха обърнали гръб. Имаха доста по-сериозни грижи от това да се занимават с прашната шпионка!