![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
Джейми стисна здраво устни, но кимна.
— Да — каза той. — Кажи му тогава.
— Какво да ми каже? — Тъмната коса на Роджър бе спусната и се развяваше около главата му на вятъра. Сега изглеждаше по-жив, тревожен и развълнуван едновременно. Аз изплюх камъчето:
— Детето може да не е от теб.
Изражението му не се промени за миг; после осъзна смисъла на думите. Хвана ме за ръцете така внезапно, че изпищях.
— Какво говориш? Какво е станало?
Джейми се задейства като нападаща змия. Удари го под брадичката, той политна назад и се просна на земята.
— Тя казва, че когато си зарязал дъщеря ми сама, тя е била изнасилена — изсъска той. — Два дни, след като си легнал с нея. Така че детето може да е от теб, но може и да не е.
Взираше се яростно в Роджър.
— Така че смяташ ли да останеш до нея, или не?
Роджър разтърси глава, опитваше се да я прочисти, и се изправи бавно на крака.
— Изнасилена. От кого? Къде?
— В Уилмингтън. От мъж на име Стивън Бонет. Той…
— Бонет? — От изражението на Роджър стана ясно, че името му е познато. Той се втренчи диво в мен, после в Джейми и обратно. — Бриана е изнасилена от Стивън Бонет?
— Това казах. — Внезапно целият гняв, който Джейми бе сдържал, откакто напуснахме селото, се отприщи. Той хвана Роджър за гърлото и го блъсна в едно дърво.
— А ти къде беше, когато стана това, а, страхливецо? Тя ти се е ядосала и ти си избягал и си я оставил! Ако си мислел, че трябва да тръгнеш, защо не се погрижи първо да я доведеш при мен?
Хванах Джейми за ръката и го дръпнах.
— Пусни го!
Той го направи и се извърна задъхан. Роджър, потресен и гневен почти колкото Джейми, оправи раздърпаните си дрехи.
— Не я оставих, защото се скарахме! Оставих я заради това! — Той стисна бричовете си и разкъса плата. Нещо зелено засия в дланта му.
— Рискувах си живота, за да взема това, за да мога да я преведа обратно през камъните! Знаеш ли къде ходих, за да го взема, от кого го взех? От Стивън Бонет! Ето защо ми отне толкова време да стигна до Фрейзърс Ридж; той не беше там, където очаквах; трябваше да яздя напред-назад по брега, докато го открия.
Джейми беше застинал, взираше се в камъка. Аз също.
— Дойдох от Шотландия с кораба на Стивън Бонет. — Роджър започваше да се успокоява. — Той е…
— Знам какъв е. — Джейми се размърда, излизаше от транса си. — Но може да се окаже и баща на детето на дъщеря ми. — Изгледа дълго Роджър. — Питаме те, Макензи; можеш ли да се върнеш при нея и да живееш с нея, като знаеш, че вероятно носи детето на Бонет? Защото ако не можеш да го направиш… тогава го кажи сега, или кълна се, ако се събереш с нея и се държиш зле… Ще те убия, без да се замисля.
— За бога! — избухнах аз. — Дай му миг да помисли, Джейми! Не виждаш ли, че нямаше възможност да осъзнае всичко?
Роджър сви юмрук върху смарагда, после го отвори. Чувах дишането му — накъсано и дрезгаво.
— Не знам — каза той. — Не знам!
Джейми се наведе и вдигна камъка, който Роджър беше изпуснал. Хвърли го силно между краката му.
— Тогава си върви! Вземи проклетия си камък и върви да намериш проклетия кръг. Махай се… дъщеря ми няма нужда от страхливец!
Още не беше разседлал конете; хвана дисагите си и ги метна на гърба на коня. Развърза неговия и моя кон и се качи с плавно движение.
— Хайде — каза ми. Погледнах безпомощно към Роджър. Той се взираше в Джейми, зелените му очи светеха на огъня ярки като смарагда.
— Върви — каза ми тихо, без да сваля очи от Джейми. — Ако мога… ще дойда.
Ръцете и краката ми сякаш не бяха моите; движеха се плавно, но без мое участие. Тръгнах към коня си, стъпих в стремето и се качих.
Когато погледнах назад, дори светлината на огъня бе изчезнала. Всичко тънеше в мрак.
62.
Три трети призрак
Ривър Рън, април 1770 г.
— Заловили са Стивън Бонет.
Бриана пусна кутията с играта на пода. Пуловете от слонова кост се пръснаха във всички посоки и се изтъркаляха под мебелите. Онемяла, тя се взираше в лорд Джон, който остави чашата си с бренди и тръгна бързо към нея.
— Добре ли сте? Искате ли да седнете? Много се извинявам. Не биваше да…
— Напротив. Не, не на дивана, няма да мога да стана. — Тя отказа ръката му и тръгна бавно към обикновен дървен стол близо до прозорците. Щом се настани на него, го изгледа продължително.
— Къде? Как?
Той не попита дали да изпрати за вино или да изгорят пера; тя явно нямаше да припадне.
Дръпна стол до нея, после размисли и отиде до вратата на салона. Погледна в тъмния коридор; в извивката на стълбището на стол дремеше прислужница, в случай че имат нужда от нея. Жената вдигна рязко глава, щом чу стъпките му, и очите ѝ се бялнаха в сумрака.