По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Роби, видя ли съобщението от посланик Уилямс?
— Да, привлече вниманието ми — отвърна адмирал Джексън.
Дейвид Уилямс се беше потрудил съвестно, оформяйки комюникето. Това бе отегчило хората от департамента и бе станало причина за две запитвания по доклада му, които той бе игнорирал. Бившият губернатор използваше всичките си политически умения, за да анализира думите, използвани от министър-председателката, жестовете и лицето й, а най-вече погледа й. Нищо не можеше да замени тези наблюдения. Дейвид Уилямс бе научил този урок много отдавна. Единственото нещо, което не бе научил, беше дипломатическото многословие. Докладът му беше абсолютно сбит, а заключението му беше, че Индия крои нещо. По-нататък отбелязваше, че избухналата в Америка епидемия е била подмината с пълно мълчание. Не била произнесена дори и една съчувствена дума. Това, пишеше той, в известен смисъл може би е грешка, а в друг — абсолютно преднамерен акт. Индия би трябвало да се позамисли над това или поне да изрази загриженост, макар и фалшива. Вместо това темата била напълно игнорирана. Ако я бил запитал, министър-председателката щяла да каже, че още не е информирана — което щеше да си е чиста лъжа, разбира се. В ерата на Си Ен Ен събития като това никога не минаваха незабелязани. Вместо това тя непрекъснато му натяквала, че били подритвани от Америка, напомнила му за „атаката“ срещу флота й не веднъж, а цели два пъти, като усилила напомнянето, назовавайки го „недружелюбен акт“, фраза, използвана в дипломацията като последна преди да заговорят оръжията. Той заключаваше, че военноморските маневри на Индия не са грешка нито във времето, нито в мястото.
— И така, какво мислиш, Боб?
— Че посланик Уилямс е изключително хитър кучи син. Единственото нещо, което не казва, е онова, което не знае: ние нямаме самолетоносач там. Публична тайна е, че „Айк“ напредва към Китай, и ако офицерите от разузнаването им са поне малко компетентни, те определено го знаят. И тогава — хоп! — изскачат в морето. А сега получаваме това от посланика. При това положение имаме всички причини да вярваме, че Китай и Индия действат съвместно. И какво става сега? Китай предизвиква инцидент. Нещата се влошават. Ние изпращаме там самолетоносач. Индийците излизат на разходка в морето. Флотът им се намира на правата между Диего Гарсия и Персийския залив, а в Персийския залив нещо се мъти.
— А при нас избухва чумна епидемия — добави Райън и се приведе над евтиното бюро в Комуникационната зала. Не можеше да заспи, но това не означаваше, че е напълно буден. — Съвпадения?
— Може би. Може би индийската министър-председателка ни е сърдита. Може би иска само да ни покаже, че не можем току-така да я подритваме. Може би всичко са само съвпадения, господин президент. Но може и да не са.
— Варианти?
— В източното Средиземноморие имаме група от надводни сили — два кръстосвача, разрушител и още три бойни единици. Средиземно море е спокойно. Предлагам да разгледаме възможността за прехвърлянето на тази група през Суецкия канал за подкрепа на групата на „Анцио“. По-нататък предлагам да прехвърлим един самолетоносач от Атлантическия океан в Средиземно море. Това ще отнеме време, Джак. Шест хиляди мили са: дори и с пълна скорост това прави почти девет дни само да приближим самолетоносача. Оставяме повече от една трета от света, без да имаме самолетоносач подръка, и това започва да ме изнервя. Защото ако ни се наложи да правим нещо, не съм сигурен дали ще успеем.
— Здравей, сестро — поздрави Кларк. Не беше виждал милосърдна сестра — монахиня от години.
— Добре дошли, полковник Кларк. Здравейте, майоре — кимна тя на Чавес.
— Добър ден, сестро.
— Какво ви води в нашата болница? — Английският на сестра Мери Чарлз беше отличен, макар и с белгийски акцент, който звучеше на двамата американци като френски.
— Сестро, тук сме, за да питаме за смъртта на една от сестрите ви, сестра Жана Батист — каза Кларк.
— Разбирам. — Тя махна към столовете. — Моля, настанявайте се.
— Благодаря, сестро — изрече учтиво Кларк.
— Вие католик ли сте? — попита тя. Това беше важно за нея.
— Да, сестро, и двамата сме католици.
Чавес кимна в знак на съгласие с „полковника“.
— А образованието ви?
— В действителност сме учили само в католически училища — каза Кларк и тя очевидно се зарадва.
— Чух за болестта, избухнала в страната ви — каза сестрата. — Това е много тъжно. И вие сте тук, за да питате за бедния Бенедикт Мкуза, сестра Жана и сестра Мария Магдалина. Аз обаче се страхувам, че не можем да ви бъдем особено от полза.