![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
— Ами отне им много време да решат и още не е решено напълно; изпратиха вест до главния съвет, но сачемът не е решил. — Поех дълбоко дъх.
— Няма да те убият, защото са взели уискито, а то бе предложено като цена за живота ти. Но тъй като са решили да не ни убиват като отмъщение за мъртвия, обикновено вместо това приемат един от враговете в племето, за да го заменят.
Това извади Роджър от унеса му.
— Ще ме осиновят? Искат да ме задържат?
— Един от нас. Един от вас. Не мисля, че аз бих била достойна замяна, тъй като не съм мъж. — Опитах да се усмихна, но не успях. Лицето ми беше изтръпнало.
— Тогава трябва да съм аз — каза тихо Джейми.
Роджър вдигна стреснато глава.
— Сам го каза; ако миналото не може да се промени, тогава нищо не може да ми се случи. Оставете ме и когато мога, ще избягам и ще се прибера у дома.
Той сложи ръка на рамото ми, преди да съм възразила.
— Вие с Иън ще отведете Макензи при Бриана. — Погледна Роджър с неразгадаемо изражение. — Все пак — каза тихо — тя се нуждае от вас.
Роджър понечи пак да възрази, но аз се намесих:
— Господи, отърви ме от тези упорити шотландци! — Взирах се яростно в тях. — Те не са решили още. Само това казаха от съвета на майките. Така че няма смисъл да спорим, докато не разберем със сигурност. И като става дума за това какво знаем… — казах, с надеждата да ги разсея — къде е Иън?
Джейми се втренчи в мен.
— Не зная — рече и видях как гърлото му подскочи, когато преглътна. — Но се надявам да е на сигурно място в леглото на онова момиче.
Никой не дойде. Нощта мина спокойно, макар че не спахме добре. Аз задрямвах на пресекулки, от изтощение, и се будех при всеки шум отвън, сънищата ми бяха изпълнени с кръв, огън и вода.
Едва по обед чухме приближаващи гласове. Сърцето ми подскочи, когато разпознах един от тях. Джейми вече беше на крака пред коженото покривало.
— Иън? Ти ли си?
— Да, чичо, аз съм.
Гласът му звучеше странно; задъхан и несигурен. Пристъпи на светлината на дупката на тавана и аз ахнах, сякаш ме бяха ударили в корема.
Косата от двете страни на главата му беше изскубана; бе останал само гъст гребен, дълга опашка висеше по гърба му. Едното му ухо беше пробито и на него имаше сребърна обица.
Лицето му беше татуирано. Двойни извити полумесеци от малки тъмни точки, повечето все още покрити със засъхнала кръв — минаваха по всяка скула, за да се срещнат на носа.
— Аз… не мога да остана дълго, чичо — каза Иън. Беше блед под татуировките, но стоеше изправен. — Казах, че трябва да ми позволят да се сбогуваме.
Джейми беше пребледнял до устните.
— Господи, Иън! — прошепна той.
— Церемонията за избирането на новото ми име е тази нощ — каза Иън, опитваше се да не ме поглежда. — Казаха, че след това ще бъда индианец и не бива да говоря на друг език, освен на Kahnien’kehaka; няма да мога вече да говоря на английски или келтски. — Той се усмихна с болка. — А знам, че ти не говориш много мохоукски.
— Иън, не можеш да направиш това!
— Вече го направих, чичо Джейми — каза тихо Иън. Погледна ме. — Лельо. Ще кажеш ли на мама, че никога няма да я забравя? Мисля, че татко ще разбере.
— О, Иън! — прегърнах го силно и ръцете му се увиха нежно около мен.
— Можете да си тръгнете на сутринта — каза той на Джейми. — Няма да ви спрат.
Пуснах го и той прекоси колибата до Роджър, който изглеждаше стъписан. Иън му подаде ръка.
— Съжалявам за това, което ти причинихме — каза тихо. — Грижи се добре за братовчедка ми и за детето, нали?
Роджър стисна ръката му. Прокашля се и най-сетне успя да проговори:
— Ще го направя. Обещавам.
После Иън се обърна към Джейми.
— Не, Иън. Господи, момче, не! Нека бъда аз!
Иън се усмихна, макар че очите му бяха пълни със сълзи.
— Веднъж ми каза, че не бива да си пропилявам живота — рече той. — И няма да го пропилея. — Протегна ръце. — Няма да те забравя, чичо Джейми.
Отведоха Иън до брега на реката точно преди залез. Съблякоха го и той нагази в ледената вода заедно с три жени, които се смееха и го търкаха с шепи пясък. Роло тичаше нагоре-надолу по брега, лаеше лудо, после се хвърли в реката и се включи в онова, което мислеше за игра, като едва не удави Иън.
Всички зрители по брега сметнаха това за много смешно, освен тримата бели.
Щом така бялата кръв бе церемониално изстъргана от тялото му, други жени го подсушиха и го облякоха с чисти дрехи. После го заведоха пред къщата на съвета за церемонията по прекръщаването му.