Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Сър — продума Каладин. Около него като прах се пръсваха духчета на изтощението.
— Как… Ти падна в пропаст!
— Паднах на лицето си, сър. За щастие съм особено дебелоглав.
— Но…
Каладин въздъхна и се облегна на копието.
— Простете, сър. Наистина не знам как оцелях. Смятаме, че са намесени някакви духчета. Както и да е, вървях обратно през пропастите. Имах си задължение. — И той кимна настрани.
По-навътре в палатката Далинар съгледа нещо, което първоначално беше пропуснал. Шалан Давар — с рошави червени коси и дрипава рокля — седеше сред множество лекари.
— Една бъдеща снаха — обяви Каладин, — доставена жива и здрава. С извинения за щетите по опаковката.
— Нали имаше буря! — възкликна Далинар.
— Наистина искахме да се върнем преди нея — отговори Каладин. — Боя се обаче, че се натъкнахме на трудности по пътя. — С бавни движения той извади ножа си и сряза ластара от вързопа. — Нали знаете как всички говореха, че из близките пропасти броди чудовище?
— Да…
Каладин вдигна останките от куртката си от масата и разкри огромен зелен скъпоценен камък. Макар и груб и необработен, той сияеше с могъща вътрешна светлина.
— Да — продължи Каладин, взе камъка с една ръка и го подхвърли на земята пред Далинар. — Ние се погрижихме за него от Ваше име, сър.
В миг духчета на славата замениха духчетата на изтощението.
Далинар се взираше безмълвно в скъпоценното ядро, което се търкулна и тупна в носа на ботуша му. Светлината беше почти ослепителна.
— О, недей да театралничиш толкова, мостови — подвикна Шалан. — Сиятелни господарю, натъкнахме се на вече мъртвия и разлагащ се звяр в пропастта. Преживяхме бурята, като се покатерихме по гърба му и се скрихме в пукнатина в стената на платото. Там изчакахме да преминат дъждовете. Успяхме да извадим ядрото, само защото съществото вече беше полуразложено.
Каладин я изгледа навъсено. Почти веднага се обърна към Далинар.
— Да. Така беше.
Той бе далеч по-слаб лъжец от Шалан.
Амарам и Навани най-сетне пристигнаха. Амарам беше изостанал, за да я придружи. Навани зяпна при вида на Шалан и се завтече към нея, като гневно се сопна на лекарите. Засуети се около Шалан, която бе далеч по-добре от Каладин, въпреки окаяния вид на роклята и косите. Само за миг Навани нареди да увият момичето в одеяло, за да прикрият голата ѝ плът. После прати вестоносец в дома на Далинар, та да приготвят топла баня и храна, които да предоставят на Шалан в ред по нейно желание.
Далинар усети, че се усмихва. Навани подчертано пренебрегваше възраженията на Шалан, че няма нужда от такива грижи. Майката брадвохрътка най-сетне се прояви. Очевидно Шалан вече не бе натрапница, а една от приближените на Навани. И Чана да е на помощ на всеки мъж или жена, дръзнал да застане между Навани и някой от нейните подопечни.
— Сър — обади се Каладин, който най-накрая позволи на лекарите да го върнат на масата. — Войниците събират провизии. Батальоните се строяват. Вашият поход?
— Не е нужно да се тревожиш, войнико. Надали бих могъл да очаквам да ме охраняваш в твоето състояние.
— Сър — по-тихо додаде Каладин. — Сиятелната Шалан откри нещо там. Нещо, което трябва да знаете. Говорете с нея, преди да се отправите на поход.
— Ще го направя — отговори Далинар. Почака малко, сетне махна на лекарите да се дръпнат. Не личеше Каладин да е в непосредствена опасност. Далинар приближи и се наведе. — Твоите хора те чакаха, Благословени от Бурята. Пропускаха да се хранят, караха по три смени една след друга. Почти съм сигурен, че щяха да седят тук, пред пропастите, и по време на самата буря, ако не се бях намесил.
— Добри мъже са — рече Каладин.
— Има нещо повече. Те знаеха, че ще се върнеш. Кое е това, което те разбират за теб, а аз — не?
Каладин го погледна в очите.
— Теб търсех, нали? — промълви Далинар. — През цялото време. Без да виждам.
Каладин отклони поглед.
— Не, сър. Може би по-рано, но… Аз съм само онова, което виждате, а не онова, което мислите. Съжалявам.
Далинар изсумтя и се втренчи в лицето му. Почти беше решил, че… Но може би не.
— Дайте му всичко, което желае или от което има нужда — нареди Далинар на лекарите и им позволи отново да се приближат. — Този човек е герой. Отново.
Оттегли се и остави мостовите да се струпат около Каладин. Разбира се, лекарите пак почнаха да ги ругаят. Къде се дяна Амарам? Тук беше преди малко. Когато донесоха паланкина за Шалан, Далинар реши да я последва и да открие какво е това, което според Каладин момичето знае.