Приключенията на Казанова

Каза ми, че Ч.Ч. ще ме държи в течение на нейното състояние и ме помоли да имам милост към нея и да й пиша, защото моите писма ще й бъдат единствената утеха и че до последния си миг ще има поне толкова сила, за да може да ги чете.

Слушах нейните думи, облян в сълзи, защото я обичах до полуда. Обещах й да живея в Мурано, докато оздравее. Поставих всички неща в една гондола и отпътувах в палата Брагадино, за да ги заключа на сигурно място. След това се върнах в Мурано и натоварих Лаура да ми потърси една мебелирана стая, където да мога да живея необезпокояван от никого.

— Зная — каза тя, — едно хубаво жилище с кухня, ще живеете там добре срещу нисък наем и ще имате пълно спокойствие, а ако поискате да предплатите наема, дори няма да има нужда да казвате кой сте. Старият човек, комуто принадлежи къщата, живее в приземието. Той ще ви даде всички ключове и ако не искате, няма нужда да виждате никого.

Тя ми даде адреса, отправих се веднага и намерих всичко според желанията си. Предплатих за три месеца и всичко се уреди. Къщичката се намираше в края на една задънена уличка, която отвеждаше към канала. Отидох още веднъж при Лаура и й казах, че ще ми е нужно момиче, за да ми донася яденето и да почиства стаята ми. Тя обеща да ми намери такова за няколко дни.

След като уредих всичко това, се върнах във Венеция и опаковах куфара си, като че ли ми предстоеше далечно пътуване. След вечерята се сбогувах с господин Брагадино и двамата му приятели, казах им, че поради важна работа ще отсъствувам няколко седмици.

На другата сутрин отидох в моето ново жилище и намерих там за голяма моя изненада дъщерята на Лаура Тонина, едно красиво дете на петнадесет години. Зачервена, но с известна сръчност, която не очаквах от нея, тя ми каза, че ще се осмели да ме обслужва толкова ревностно, колкото би могла да направи това нейната майка. Бях твърде съкрушен, за да бъда благодарен на Лаура за този красив подарък и дори си внуших, че трябва да бъде другояче, а не както тя вероятно си бе мислила, тъй като дъщеря й не би могла да остане на служба при мен. Читателят ще види как се изпълняват подобни решения. Временно се отнасях само приятелски с младото момиче.

— Убеден съм в твоята добра воля — й казах, — но трябва да говоря първо с твоята майка. Имам нужда да бъда сам, защото трябва да пиша целия ден и ще ям едва довечера. Погрижи се за необходимото!

Тя ми даде едно писмо, като ме помоли за извинение, че не ми го е предала по-рано.

— Не бива никога да забравяш да изпълняваш възложените ти поръчки — й казах, — защото, ако ми беше предала писмото по-късно, може би щеше да се случи голямо нещастие.

Тя се изчерви, помоли за извинение и излезе.