Приключенията на Казанова

Този отговор на секретаря ни даде повод да се замислим и когато бяхме навън, говорихме дълго за случая, но дойдохме до заключението, че господин Кавали не можеше да знае всъщност нищо преди идването ни в неговата къща и странните му думи трябваше да се обяснят само с това, че държавните инквизитори обикновено искат да създадат вярата, че от тях не може да остане нищо скрито.

След смъртта на Анчила, Мърей не си взе официална любовница, но като хвърчаща наоколо пеперуда сменяше една след друга най-хубавите девойки на Венеция. Две години по-късно любезният епикуреец замина за Константинопол, където в продължение на двадесет години беше представител на кабинета от Сент Джеймс пред Високата порта. В 1778 година се върна във Венеция с намерение да завърши дните си далеч от всякакви занимания, но умря в лазарета осем дни преди изтичане на предписаната карантина.

Щастието все още продължаваше да ме облагодетелствува в играта. Срещите ми с М.М. не можеха да бъдат открити, тъй като аз бях лодкар, а и калугерките, които знаеха за тайната, имаха само интерес да я пазят. Водих впрочем много приятен живот. Но предвиждах, че рано или късно господин де Берни ще съобщи на М.М., че няма да се завърне във Венеция и ние няма да имаме повече казино. Освен това, знаех, че с настъпване на най-лошото годишно време не бих могъл да ползвам за нашите пътувания моята неустойчива лодка.

Когато в първия понеделник на октомври театрите бяха отново отворени и започна пак маскарадната свобода, взех в лодката си моята приятелка и отпътувах с нея за нашето казино. Нощите бяха станали вече дълги, така че за радостите на любовта оставаше достатъчно време, но първо правехме една отлична вечеря. След това се отдавахме последователно на насладите на Купидон и на обятията на Морфей. Внезапно, когато плувахме в най-блажена наслада, някакъв шум в канала ме обезпокои. Изтичах до прозореца и видях съвсем изненадан и разгневен, че лодката ми беше отвлечена от една голяма лодка. Успях да овладея първата си възбуда и да извикам на крадците, че ще им подаря десет цехини, ако ми върнат лодката. Очевидно не ми повярваха, защото се изсмяха и спокойно продължиха. Какво можех да направя? Да викам за помощ против крадците? За бога, в никакъв случай! Да ги преследвам? Не можех да ходя по водата. Бях неутешим, а също и М.М. този път наистина се изплаши, защото не виждаше никаква възможност да намеря изход.