Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Ето там двама, но са съвсем пияни.
Приближих се до тяхната маса и казах:
— Кой иска да спечели четири лири и да ме откара до Венеция?
— Аз. Аз!
Прекъснах спора им, като дадох на по-пияния четиридесет солди, а с другия излязох.
По пътя му казах:
— Ти си много пиян, заеми ми твоята лодка, утре ще ти я върна.
— Та аз не те познавам.
— Ще ти оставя залог десет цехини. Лодката ти не струва повече, кой ще ми гарантира за теб?
— Елате с мен, господине!
Върнахме се в кръчмата и келнерът гарантира за него. Силно зарадван се оставих да бъда заведен до лодката му, която той снабди с две куки и с второ весло. Зарадван, че ме е измамил, той се отдалечи, а аз бях също така зарадван, че съм измамен от него. Беше изминал цял час, за да поправя нещастието. Отпътувах към казиното, където моята любима М.М. ме очакваше в смъртен страх. Но когато видя радостното ми лице, веднага се успокои. Откарах я до нейния манастир и се върнах сам в Сан Франческо, където човекът, от когото бях наел лодка, очевидно ме помисли за луд, когато му казах, че съм сменил лодката му с тази, докарана от мен. След като си поставих маската и доминото, аз си отидох бързо вкъщи и си легнах. Неприятната история съвсем ме беше изтощила.
По същото време съдбата пожела да се запозная с патриция Маркантонио Цорзи. Той беше умен човек и прочут със своите шеговити стихове на венециански диалект. Като страстен поклонник на театъра, Цорзи полагаше всички усилия да принадлежи към жреците на Талия.
Написа една комедия, която публиката си позволи да освирка. Той обаче си втълпи, че пиесата е пропаднала само поради машинациите на абат Киари, който пишеше за театър Сан Анджело. Затова започна да преследва с омраза всички творения на абата.
Не ми костваше никакво усилие да се присъединя към кръга на Цорзи, тъй като той имаше отличен готвач и прелестна жена, а не обичах и Киари като поет и това му харесваше. Господин Цорзи дори плащаше на хора, които безмилостно, но без всякакъв усет и разум, освиркваха всички пиеси на абата. Направих си шега, като критикувах и последните по един особен начин с повишаване на интонацията, а Цорзи се погрижи те да бъдат разпространени в преписи. Това им създаде мощен неприятел в лицето на господин Кондулмер, който не можеше да ме търпи и за това, че госпожица Цорзи ми даваше благоволението, а последната, преди да се появя аз, беше ухажвана усърдно от него.
Но човек не можеше да се сърди на господин Кондулмер, задето не ме обичаше, тъй като театър Сан Анджело беше до голяма степен негова собственост и пропадането на пиесите на поетизиращия абат представляваше загуба за него, защото за ложите се намираха посетители само при много ниски цени.
Добрият господин Кондулмер беше шестдесетгодишен, но все още напълно запазен, той обичаше жените, и парите. Беше дори лихвар, но притежаваше изкуството да минава за малък светец, тъй като държеше да бъде виждан всяка сутрин на богослужението в катедралата Св. Марко и не пропускаше да поплаче пред разпятието. На следната година стана член на Съвета на десетте и като такъв — държавен инквизитор в продължение на осем месеца. Тази висока длъжност му даваше дяволска сила и не му беше трудно да убеди двамата си колеги, че аз като смутител на общественото спокойствие, трябва да бъда поставен в оловните килии.
В началото на зимата се разнесе изненадващата новина за сключения съюзен договор между Франция и Австрия, чрез който политическата система в Европа се промени из основи. Това съобщение изглеждаше толкова невъзможно, че европейските сили не искаха да повярват. Цяла Италия трябваше да се радва на този съюз, тъй като той предпазваше за в бъдеще хубавата страна от опасността да стане бойна арена между двете сили при най-малкото недоразумение между тях. Най-много изуми мислещите глави фактът, че този прекрасен договор бе изработен почти изцяло от един млад дипломат, който дотогава минаваше за шегобиец. Договорът беше изработен съвсем тайно през 1750 година и действуващите лица бяха госпожа Помпадур, граф Кауниц, който получи за това княжеската титла, и абат Де Берни, който стана известен в по-широките кръгове едва следната година, когато кралят го провъзгласи за посланик във Венеция. В продължение на двеста и четиридесет години Бурбоните и Хабсбургите бяха воювали като неприятели, преди да се създаде този съюз, но той не беше дълготраен, защото продължи само четиридесет години, а и не е възможно един съюз между два толкова коренно различни двора да продължи по-дълго.