Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Вие сте толкова отслабнал — каза ми той, — че лошите езици биха си помислили нещо лошо.
— Надявам се, че няма да се каже, че съм прекарал времето си при йезуитите.
— Вие сте хаплив. Може би ще се каже, че сте прекарали цялото време в болнична стая и сте се посветили на бога Меркур.
— Успокойте се, скъпи господине. За да не се изложа на една толкова смела присъда, ще замина отново още тази вечер.
— О, твърдо съм убеден, че няма да направите това.
— Вярвайте ми, господин Дьо ла Хей — отговорих подигравателно, — ценя твърде много вашето мнение, за да се съобразявам с него.
Когато моите приятели забелязаха, че вземам работата сериозно, те му се скараха и той се смути.
Ригелини беше близък приятел на посланика Мърей. Той ми каза любезно, че е нетърпелив да съобщи на последния, че съм възкръснал от мъртвите и че мълвата, разпространена за мен, е лъжлива. Отговорих му:
— Ние ще отидем при него, ще вечеряме там, а след яденето ще отпътувам.
И тъй като видях, че Брагадино и приятелите му се обезпокоиха, обещах им, че на деня на Св. Марко, 25 април, ще се храня пак с тях.
Когато Мърей ме видя, се хвърли на врата ми и ме целуна като истински немец. Представи ме на жена си и последната много учтиво ме покани на вечеря. Мърей ми разказа множество лъжливи истории, които се разпространявали относно моето изчезване и между другото ме запита дали съм чел един малък роман от абат Киари, издаден към края на карнавала. Понеже не познавах книгата, той ми я подари. Увери ме, че ще я намеря забавна и имаше право. Това беше една сатира против партията на Цорзи. На мен мизерният абат беше определил в нея нищожна роля. Поставих романа в джоба си и го прочетох едва по-късно. След вечерята, която мина много приятно, взех гондола за преминаване и се върнах в Мурано.
Беше среднощ и много тъмно, така не забелязах, че гондолата е недостатъчно покрита и изобщо в много лошо състояние. Когато се качвах, ръмеше студен ситен дъжд и понеже дъждът се все повече усилваше, скоро съвсем се намокрих. Но нещастието не беше голямо, защото не бях далеч от къщичката си. Изкачих пипнешком стълбата и почуках на вратата на преддверието. Тонина не ме очакваше вече и си беше легнала.
Събудена от чукането ми, в уплахата си тя дойде по риза и без свещ, за да ми отвори. Тъй като носех свещ, й казах да донесе огниво. Това тя извърши веднага, но със скромен и мил глас ми обърна внимание, че не била облечена.
— Щом си покрита — казах аз, — това няма значение.
Тя не отговори нищо и запали една свещ, но когато ме видя съвсем измокрен, се разсмя.
— Не се нуждая от нищо друго, мило дете, освен да изсушим косата ми — й казах.
Тя взе пудрата и с кичура в ръка, започна своята работа. Но ризата й беше доста къса и горе много широко изрязана. Малко по-късно съжалих, че не съм й оставил време да се облече. Чувствувах, че съм загубен, още повече че двете й ръце бяха заети и тя не можеше да придържа ризата си, за да прикрие от погледа ми две изпъкнали ябълки, които бяха по-съблазнителни от тези на Хесперидите. Какво можех да направя, за да не ги гледам? Да затворя очите си? Пфуй! Отдадох се на природата и насладих погледа си с такава алчност, че бедната Тонина съвсем се изчерви.
— Знаеш ли какво? — й казах. — Захапи горната ивица на ризата си. Тогава няма да виждам нищо.
Но сега стана по-лошо. Бях налял масло в огъня. Тъй като ризата беше много къса, видях двете колони на нейните крака, почти и фризът. Без да искам, издадох вик на изненада и наслада. Тонина вече не знаеше какво да направи, за да прикрие от погледа ми всичките си прелести. Тя легна на софата, но аз, обзет от любовен огън, стоях пред нея. Не можех да дойда до никакво решение.
— Е? — каза тя най-после. — Трябва ли да изляза, за да се облека и тогава да свърша фризирането ви?
— Не, седни на коленете ми и завържи очите ми.
Тя изпълни послушно заповедта ми, но огънят бе вече запален. Не можех повече. Взех я в обятията си, без да мисля повече да играем на сляпа баба, сложих я в леглото си и я покрих с целувки. Когато, й се заклех, че ще я обичам вечно, тя отвори обятията си по начин, който ми доказваше, че е копняла отдавна за този момент.
Откъснах розата и естествено намерих я както винаги много по-хубава, отколкото всички други, които бях скъсвал, от както обработвах плодовитите полета на любовта.