Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Макар че гребането не ми беше създало голям труд, все пак бях цял изпотен, но това не попречи на моята обожаема възлюбена да падне на врата ми. Благодарността изглежда подканяше любовта и аз съвсем горд от своето постижение се радвах на нейните трепети.
Не бях помислил, че можех да имам нужда от смяна на бельото и затова не бях взел такова, но тя съумя да се справи веднага с липсата. Съблякох се, тя ме изсуши грижливо с нежната си ръка и ми облече една от нейните ризи, в която аз се чувствувах извънредно добре.
Ние не бяхме се наслаждавали един другиму твърде дълго време, за да можем да мислим за ядене, преди да отдадем богата жертва на любовта. Прекарахме два часа в най-сладко опиянение и нашите радости ни се струваха по-силни, отколкото първия път. Въпреки моя огън, въпреки жарта на моята любима, все пак умеех достатъчно да се владея, за да я заблуждавам в критичния момент. Картината, която нашият приятел ми беше нарисувал, стоеше твърде ясно пред очите ми. М.М. ме намери нов като гондолиер, тя беше весела и разпусната и оживяваше нашите наслади чрез всевъзможни любовни шеги, но беше излишно да разпалва още повече моята жар, понеже я обичах повече от себе си.
Нощта беше къса, тъй като в три часа тя трябваше да бъде отново в манастира. Когато седнахме на масата, биеше един. За наш ужас, внезапно се изви буря докато се хранехме. Косите ми настръхнаха. Можехме да се надяваме само на това, че такива бури рядко траят повече от час. Надявахме се също, че бурята няма да бъде последвана от твърде силен вятър, което понякога се случва. Въпреки че бях смел и силен, все пак съвсем нямах опитността и ловкостта на един професионален лодкар. За по-малко от половин час бурята достигна най-висшата си степен, светкавица следва след светкавица, гръмотевици трещят, а вятърът духа с ужасна сила. Но едва ли измина и час и след един проливен дъжд, небето се изясни. За жалост месецът не светеше. Удари два часа. Показах главата си през прозореца и почувствувах силен вятър, който за съжаление духаше в неблагоприятно за нас направление.
Не оставих нищо да се забележи, но почувствувах страх. Казах на приятелката си, че за предпазливост трябва да пожертвуваме непременно един час от насладата.
— Да тръгнем веднага, защото ако вятърът се усили, ще ми бъде невъзможно да заобиколя острова.
Тя видя, че е необходимо да последва съвета ми и отвори само още шкафа си, понеже имаше нужда от пари. За голяма нейна радост тя намери състоянието си четворно. Тя ми благодари, задето не съм й казал нищо за това и ме увери, че не желае нищо друго, освен моето сърце. След това тръгнахме, тя се качи в моята лодка и легна на пода, за да не пречи на движението. Изпълнен със смелост и страх, застанах на задната част и заобиколих за пет минути успешно върха на острова. Но тук ме очакваше морският тиран. Скоро забелязах, че в борбата с непрекъснатия натиск на вятъра силите ми бяха се изчерпали. Гребях с всички сили, но не постигах нищо друго, освен да задържа лодчицата си да не бъде тласната назад. Намирах се вече от половин час в това лошо положение, чувствувах, че силите ми отпадаха, но не смеех да кажа нищо. Бях съвсем отмалял, но не биваше да мисля за отдъхване, най-малкото отслабване би ме върнало далеч назад и нещастието не би могло да бъде поправено. М.М. лежеше неподвижно в пълно мълчание, понеже чувствуваше, че няма да съм в състояние да й отговоря. Започнах да мисля, че сме загубени.
И ето, забелязах в далечината една барка, която идваше бързо към нас. Какво щастие! Почаках докато се приближи, тъй като едва ли биха могли да ме чуят. Но щом дойдоха на разстояние няколко разтега от лявата ми страна, извиках високо:
— На помощ, за две цехини!
Платното бе свалено и барката, карана от четири весла, се приближи до нас. Когато лодките ни бяха една до друга, помолих да ми се даде само един човек в моята лодка, който да ни откара до отсрещния край на острова. Поискаха ми една цехина в предплата, дадох я и обещавах да дам другата на човека, след като ми помогне да стигна до целта си. За по-малко от десет минути се видях срещу манастира, но моята тайна беше много ценна, за да остава да бъде открита. Щом стигнахме до ъгъла платих на моя спасител и го освободих. Обърнах и понеже сега вятърът беше благоприятен, стигнах лесно до малката врата. М.М. излезе и на прощаване ми каза: