Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
При събуждането си бях толкова влюбен в Тонина, както вярвах, че никога не съм бил влюбен в друга жена. Тя беше станала, без да ме събуди. Щом ме чу, влезе. Смъмрих я нежно, че не е чакала за сутринния поздрав от мен. Без да ми отговори, тя ми даде писмо от М.М. Взех го, благодарих й, но оставих писмото настрана, прегърнах я и я притеглих до себе си.
— Как? Какво чудо! — извика Тонина. — Как? Не бързате да прочетете писмото? Непостоянен мъж! Защо не остави да те излекувам още преди шест седмици? Колко съм щастлива! О, прекрасен дъжд! Не ти правя никакъв упрек, любимо съкровище, само ме обичай както обичаш тази, която ти пише всеки ден, и аз ще бъда доволна.
— Знаеш ли коя е тя?
— Една пансионерка, красива като ангел, но тя е в манастира, а аз съм тук. Ти си моят повелител и ще бъдеш такъв, докато желаеш.
Бях много доволен, че тя се заблуждаваше и й се заклех, че ще я обичам вечно. Тъй като по време на разговора ни се беше измъкнала от леглото, я помолих да легне пак. Но тя ми каза, че напротив, и аз трябва да стана, за да получа добър апетит, тъй като ще ми поднесе вкусно ястие, приготвено по венециански начин.
— Кой го е приготвил? — попитах аз.
— Аз! През петте часа, откакто съм станала, вложих цялото си готварско умение.
— Та колко е часът?
— Минава един.
Момичето ме заинтересува, изненада ме. Това не беше вече моята вчерашна боязлива Тонина! Лицето й имаше тържествуващ израз, който се придава от щастието, и онова сияние от задоволство, което една щастлива любов отпечатва върху лицето на една млада красавица. Не разбирах как не съм оценил нейните прелести още първия път, когато я видях при майка й. Но тогава бях твърде много влюбен в Ч.Ч., мъката ми беше много голяма, а и Тонина не беше още толкова развита.
Намерих писмото на М.М. нежно, но не толкова интересно, колкото предния ден. Седнах веднага да отговоря и бях много изненадан, че тази задача за пръв път ми беше мъчителна. Но малкият излет до Венеция ми даде материал, за да изпълня с думи четири страници.
С моята прелестна Тонина имах отличен обяд. Съзирах в нея едновременно жена, любовница и домакиня и ми беше приятно да бъда щастлив на такава ниска цена. Останахме целия ден на масата, говорихме за нашата любов и я доказвахме взаимно чрез хиляди дребни комплименти. Няма по-изобилен и по-приятен материал за разговор, когато говорещите са едновременно съдия и страна. С очарователна откровеност тя ми каза, че знаела добре, че не би могла да ме накара да се влюбя в нея, защото съм обичал вече друга, затова се е надявала да ме спечели само чрез някаква изненада. Разбрала веднага, че този момент е дошъл, когато съм й казал, че няма нужда да се облича, за да се запали свещта.
— Досега — завърши тя, — казвах на майка си чистата истина, а тя не ми вярваше. Отсега нататък няма да й казвам нищо.
Тонина имаше природен ум, но не знаеше нито да чете, нито да пише. Радваше се, че е станала богата, защото се считаше за такава, без някой в Мурано да може да каже нещо лошо за нейната чест. Прекарах с прелестното дете двадесет и два дни и смятам тези три седмици и до днес за едни от най-щастливите в моя живот. Това именно прави старостта ми тъй ужасна, че с жадуващото си сърце нямам вече нужната сила да изживея поне един от тези дни, които дължа на онова възхитително момиче.
Към края на април видях М.М. при решетката за разговори. Беше отслабнала и много променена, но вън от опасност. Благодарение на ласкателствата и нежното съчувствие, което проявих към нея при тази среща, съумях да се държа така, че тя не беше в състояние да забележи промяната, която новата любов беше причинила в мен. Всеки лесно ще повярва, че не бях толкова непредпазлив да я оставя да забележи, че съм се отказал от плана за бягство, на който тя разчиташе повече отвсякога. Изпитвах голям страх да не припадне, ако й отнема тази надежда. Задържах квартирата си, която не ми струваше скъпо. Понеже посещавах М.М. всяка седмица по два пъти, то тези два дни спях в Мурано и се отдавах с моята Тонина на радостите на любовта.
В деня на Свети Марко обядвах, както бях обещал, при моите трима приятели, а след това отидох с доктор Ригелини в стаята за разговори в манастира Де ла Вержини, където една девица даваше обет за калугерка. Девическият манастир е под личната съдебна власт на дожа, комуто калугерките дават титлата Светлейши баща. Последните принадлежат към първите венециански семейства.