Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Горките ми рисунки — рече Шалан и придърпа чантата до гърдите със скритата си ръка. Със свободната се държеше за Каладин; той беше единственото, за което да се хване. — Чантата е непромокаема, но… не знам да е устойчива на бури.
Каладин изсумтя. Взираше се в беснеещата навън вода. Имаше нещо замайващо в повторението на движенията ѝ. Тя прииждаше, пълна с прекършени растения и листа. Без трупове, вече не. Точно пред убежището водата се надигаше мощно, като че отгоре имаше нещо грамадно. Трупът на пропастното чудовище, осъзна Каладин, още бе заседнал долу. Беше прекалено тежък и дори наводнението не можеше да го помести.
Двамата се умълчаха. Имаха светлина и вече не изпитваха такава потребност да говорят. Каладин обмисляше дали да не ѝ каже каква е тя според него — все по-уверен ставаше в това — ала не го направи. Освободяха ли се, щеше да им остане време.
А сега той искаше да помисли, ако и да се радваше на присъствието на Шалан. И го усещаше по повече от един начин — тя се притискаше в него, облечена в мократа и изпокъсана рокля.
Разговорът с Отеца на Бурята обаче отвлече вниманието му от този род мисли.
Сил. Наистина ли… той я уби? Нали по-рано я чу да плаче?
Опита, просто от празно любопитство, да вдъхне малко Светлина. Даже някак му се щеше Шалан да забележи, за да прецени той реакцията ѝ. Не се получи, разбира се.
Бурята бавно отминаваше и водите лека-полека се оттегляха. Когато дъждовете отслабнаха до обикновена буря, водите потекоха в обратната посока. Настина беше така както той предполагаше, ала не беше виждал. Сега валеше повече в земите западно от Равнините, отколкото в самите Равнини, и всичко се оттичаше на изток. Реката възвря, доста по-вяло, обратно в посоката, от която първоначално дойде.
Трупът на пропастното чудовище се показа. Тогава наводнението най-сетне свърши, реката се превърна в поток, а дъждът — в ръмеж. Капките, които падаха от ръба на платото, бяха далеч по-едри и по-тежки от него.
Каладин се накани да слезе, ала забеляза, че Шалан се е свила до него и спи. Тихо похъркваше.
— Ти сигурно си единственият човек, заспивал някога навън по време на буря — прошепна той.
Макар да не му беше удобно, той прецени, че наистина не му се нрави мисълта да слиза с този ранен крак. Силите му бяха изцедени, чувстваше смазваща тъмнина от думите на Отеца на Бурята за Сил. Предаде се на вцепенението и заспа.
75
Истинска слава
„Самата вселена може би зависи от нашата въздържаност.“
— Поне поговори с него, Далинар — каза Амарам. Вървеше бързо, за да е в крачка с Далинар. Наметалото със знака на Сияйните рицари се издуваше зад него. Двамата правеха преглед на редовете войници, които товареха фургоните с провизии за пътуването през Пустите равнини. — Помири се със Садеас, преди да тръгнеш. Моля те.
Далинар, Навани и Амарам подминаха група копиеносци, които тичаха да заемат места в своя батальон, който се преброяваше. Веднага след тях, мъжете и жените в лагера се държаха също тъй развълнувано. Кремлинги се щураха насам-натам из останалите от снощната буря локви.
Тази буря бе последната за сезона. По някое време на другия ден щеше да започне дъждовният сезон. Ако и да бе влажно, дъждовният сезон даваше един отрязък от време. Без опасностите на бурите. Време за нападение. Далинар предвиждаше да тръгнат по пладне.
— Далинар? — настоя Амарам. — Ще говориш ли с него?
Внимавай, рече си Далинар. Не прибързвай още със заключенията. Това трябваше да се направи с точност. Застаналата от другата му страна Навани го изгледа. Споделил бе с нея намеренията си относно Амарам.
— Аз… — подзе той.
Млъкна, понеже над лагерите прозвуча тръбен зов. Изсвирванията като че бяха по-настойчиви от обичайното. Забелязана бе какавида. Далинар отброи звуците и прецени кое е платото.
— Твърде далеч — заключи той и даде знак на една от писарите, висока и тънка жена, която често помагаше на Навани при нейните опити. — Кой е наред за днешното нападение?
— Върховните господари Себариал и Роион, сър — отговори жената, след като провери в тефтера.
Далинар се смръщи. Себариал никога не пращаше войски, дори когато имаше заповед за това. Роион беше бавен.
— Вдигнете сигналните флагове, за да знаят двамата, че скъпоценното ядро е прекалено далеч. По-късно днес ще се отправим към лагера на паршендите и не мога да си позволя част от войските ни да се разпиляват и да търсят скъпоценното ядро.